Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Пийнете си, приятелю. След като си изповръщахте червата в продължение на двайсет минути, сте сериозно обезводнен.

Джак изпи водата и с всяка глътка се чувстваше все по-добре, но главата го цепеше и гърлото го болеше. Той подаде чашата обратно на Каркишвили, който повторно сипа в нея вода от почти пълната кана.

— Какво се случи? — Гласът на Джак беше слаб и неприятно стържещ, сякаш гърлото и гласните му струни бяха изгорени.

— Отрова — отвърна Каркишвили. — Бяхте отровен. — Той му подаде чашата. — Добре, че бях в кухнята, когато това се случи. Имам известен опит с отровите. — Той мрачно се засмя. — Знаете ли, в моята област — за която ви уверявам, че колкото по-малко знаете, толкова по-добре и за двама ни — човек трябва да може да свърши една работа по много различни начини. — Той размаха месестата си ръка. — Важното е, че успях да ви накарам да глътнете вода със захар и сол, благодарение на която изхвърлите всичко от тялото си.

— Не си го спомням.

— И не бихте могли. Вие не бяхте на себе си, но за щастие не бяхте изпаднали в безсъзнание. — Каркишвили кимна. — Сега изпийте водата, за да се върнете напълно в света на живите.

Внезапен страх разкъса бавно разсейващата се мъгла в съзнанието му.

— Али яде от същата храна, от която ядох и аз, тя добре ли е?

— Напълно. Тя е отвън. Всички бяха евакуирани, докато разпитвахме кухненския персонал. Моля, продължавайте да пиете. — Каркишвили пак напълни чашата му. — Не храната беше отровена, а вилицата ви.

— Как?

— Арсеник — стар, но надежден метод.

— Кой, помощник-готвачът ли?

Каркишвили поклати глава.

— Един от помощниците, задържахме го.

Джак пресуши чашата си. С всеки изминал миг се чувстваше по-добре.

— Преди колко време е бил нает?

— Разпитах Магнусен, наели са го преди шест дни.

Каркишвили се оказа добър човек. Мозъкът на Джак, който допреди малко беше като желиран, започваше да функционира отново поне дотолкова, че да си спомни разговора с президента, който го беше уверил, че ликвидацията му е била отменена и на терена няма повече правителствени агенти.

— Искам да говоря с него — заяви той, след което стана, направи две крачки и седна отново.

— Не мисля, че това е добра идея във вашето състояние — намръщи се Каркишвили и заприлича на великана човекоядец от „Джак и бобеното зърно“.

— Моля, извикайте Иван Гуров тук и след това доведете отровителя — настоя Джак с глас, в който се беше върнала част от предишната му енергичност. — Нямаме време да се безпокоим за моето състояние.

Каркишвили кимна и излезе.

Когато малко по-късно Гуров надникна през вратата и се поинтересува как се чувства Джак, той го попита:

— Иван, знаеш ли нещо за убиеца, който ни проследи до тук и който ти избута от пътя?

— Проверих в паспортния контрол на летището „Симферопол север“. Името му е Фери Лавджой.

— Легенда, измислена от правителството.

— А, да — кимна Гуров, — фалшивите имена, придружени с фалшиви документи, осигурявани от американското правителство на техните агенти в чужбина. Но не, проверих във ФСБ в Москва. В базата им данни няма никакъв господин Лавджой, нито пък някой, който да отговаря на снимката от наблюдателните камери, която извадих.

Умът на Джак заработи с такава скорост, че за момент главата му се замая.

— Сега повече от всякога е наложително да говоря с човека, опитал се да ме убие.

— Господин Каркишвили накара да го доведат.

— Добре. Но първо, моля те, кажи на Али да влезе.

Докато Гуров отиде да доведе Али, Джак опря ръка на порцелановата мивка и се изправи. За момент остана така, като леко се олюляваше. Сърцето му сякаш се беше качило в гърлото и той се постара да забави дишането си, за да нормализира пулса си. През цялото време умът му работеше на пълни обороти. Вече беше събрал почти всички парчета от пъзела, макар да имаше още някои важни празнини за запълване. Надяваше се да успее да направи това преди крайния срок — осем часът вечерта на следващия ден. Или може би следващият ден вече беше настъпил? Хвърли поглед към часовника си, но при падането си беше разбил стъклото му и той беше спрял.

Извади мобилния си телефон и видя, че има едно съобщение на гласовата поща. Беше отбелязано като спешно.

Али го прегърна.

— Добре ли си? — попита тя.

Беше пристигнала, преди той да успее да прочете съобщението.

— Нищо ми няма.

— Тогава какво правиш още в банята?

Джак се усмихна.

— От нея става чудесна стая за разпити. — Той я придърпа по-близо до себе си. — Чуй ме сега, след малко Каркишвили ще доведе мъжа, който се опита да ме убие, и аз ще говоря с него. Ти ще го наблюдаваш, ще го слушаш, ако въобще каже нещо, което е съмнително. За теб това не би трябвало да има значение — ти ще оценяваш изражението на лицето му и движенията на тялото, които ще ни разкрият доста неща. Съгласна ли си? Мислиш ли, че ще се справиш?