Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Моля те, Али, просто прави каквото ти казвам.

Сякаш изпаднал в транс, той отвори вратата и излезе навън. Огромният, подобен на мечка мъж се приближаваше, пригладената му назад коса блестеше на слънцето и Джак усети как през тялото му преминава ледена тръпка. Четвъртото измерение на кубчето на Рубик беше пред очите му. В опит да осмисли настоящето съзнанието на Джак се върна към онзи хотелски бар в Москва, където мъжът срещу него се скара с Аника и приятелката й. След това си припомни задната уличка, където едрият като мечка мъж и приятелят му дебнеха, за да убият Аника. Мислите му се върнаха към последвалата жестока битка, в края на която човекът пред него беше останал да лежи в локва от собствената си кръв.

Инстинктът за самосъхранение на Джак го накара да насочи пистолета към едрия руснак, но излязлата от повредения автомобил Аника бързо се приближи до него и сведе дулото на оръжието.

— Това не е възможно — не повярва Джак, когато огромната фигура спря пред него. — Аз те застрелях в уличката зад клуб „Горски пожар“.

— Няма ли да ми благодариш? Не? — Иван Гуров леко поклати цевта на М72. — Не бъди невъзпитан. Без мен ти щеше да си на дъното на пропастта, на мястото на онзи американски агент, изпратен да те убие.

„Татко, всички те лъжат.“

Ехото на думите на Ема отекна в главата на Джак, когато се обръщаше към Аника.

— Какво става, по дяволите? — В гласа му имаше толкова ярост, че той прозвуча гърлено. — Каква игра играеш?

— Това си има обяснение… — започна Аника.

— Разбира се, че има шибано обяснение. — Той повиши тон. — Ти и Гуров участвате в това от самото начало. Мислиш, че ми е притрябвало обяснение от вас сега? Използвах пистолета на Гуров, за да го застрелям, но той не е бил зареден с истински патрони. Онази сцена в задната уличка е била номер. — Той се обърна към Гуров. — Другият мъж, твоят приятел…

— Спиаков.

— Да, Спиаков — къде е той?

— Предполагам, че на два метра под земята — сви рамене Гуров. — Трябваше да изглежда правдоподобно.

— Правдоподобно? — обърна се Джак към Аника. — Убили сте човек за правдоподобност?

— Трябваше да е истинско — отвърна Аника, — поне част от него.

Джак почти не обърна внимание на Али, която беше слязла от колата и сега се приближаваше към тях — правеше точно това, което й беше казал да не прави.

— Онова, което искам да знам, е защо ме излъга? Защо ми предлагаш обяснение сега, когато е толкова късно?

— Защото сега те доведохме до тук — простичко отвърна Аника, — защото дойде моментът, по дяволите!

— Каза ми, че мразиш Гуров, че той е просто поредната задача.

— Той е част от задачата ми. — Аника също започваше да се ядосва. — Лъжех те само когато беше абсолютно необходимо.

— И това те оправдава? Това означава, че стореното от теб може да бъде простено?

— Не ме бъркай с бившата си жена, която постоянно те е лъгала — отсече разгорещено Аника.

— Повярвай ми, няма как да те сбъркам с някого. Ти направи това невъзможно.

— Какво е това, да не би да е твоята представа за шибан комплимент?

Джак пристъпи заплашително към нея и вероятно щеше да се стигне до физически сблъсък, ако Али не беше застанала между тях, преди Гуров да успее да се намеси.

— Спрете и двамата! — извика тя.

— Поне ми дай възможност да ти обясня — настоя Аника, възползвайки се от включването на Али.

— Джак, не искаш ли някакво обяснение? — присъедини се към нея Али.

— Вече имам обяснение. — Беше очевидно, че той е вбесен. — Тя ме лъже от момента, в който я срещнах.

— Може би е имала основателна причина.

— Няма основателна причина да лъжеш — не се съгласяваше той.

— Знаеш, че това не е истина.

— Защо взимаш нейната страна?

— Не взимам ничия страна — възрази Али. — Освен това дори и ти да не искаш да знаеш какво става, аз искам.

Това го поуспокои малко, поне дотолкова, че Аника да успее да добави:

— Съжалявам, Джак! Искрено съжалявам.

Той забеляза някаква промяна в нея, може би защото молеше за прошка. Когато обаче се опита да надникне по-дълбоко под повърхността на нещата, осъзна, че е по-вероятно причината да е в близостта на Али или в думите, които момичето беше казало в нейно оправдание. Сякаш това, че беше близо до Али или дори само че чуваше гласа й, я променяше неуловимо и я връщаше към нея самата — такава, каквато беше под маската си и дълбоко в непознатото си и непознаваемо сърце. Сърцето, за което Джак беше говорил миналата нощ.