Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Пътят се издигаше с приближаването на стръмните скали, спускащи се към водата. Вече можеше да зърне синьо-зеления блясък на Черно море, докато шосето започваше дългите си извивки по крайбрежната линия. Видя, че има по-малко от километър до завоя, където трябваше да изпълни задачата. Моментът беше настъпил. Той натисна газта и премести тойотата в подходяща позиция.

Голямата извивка на морето, която сега беше нащърбена от облаците, надвиснали ниско над хоризонта, бързо се разкриваше с приближаването му до върха. Зилът вече беше в началото на височината. Лавджой навлезе в лентата на отсрещното движение и внезапно ускори. Още миг и щеше да блъсне предната си броня в лявата задна част на зила и да го завърти в смъртоносна спирала, която по неговите изчисления трябваше да изхвърли колата в пропастта на второто й обръщане.

— По-бързо! — изкрещя Джак от задната седалка.

— Дръж се! — извика му в отговор Аника.

Когато видя тойотата да навлиза в лявото платно, той добави:

— Господи! Иска да ни избута в пропастта.

— Проклета кола! — Ръцете на Аника държаха волана възможно най-здраво, но той беше започнал да вибрира обезпокоително, докато зилът играеше насам-натам. — Ако карам по-бързо, ще паднем от шибаните скали и без чужда помощ.

— Ето го, идва! — извика Джак. — Али, свий се на топка и не мърдай.

Той свали прозореца и започна да стреля по приближаващата тойота, но тяхната собствена кола не беше стабилна и се тресеше така, сякаш всеки момент ще се разпадне заради прекаленото напрежение, на което беше подложена. Джак се мяташе насам–натам и не успяваше да се прицели достатъчно добре.

— За бога, Аника, дай газ!

Тя го послуша и за момент изглеждаше, че това ще свърши работа. Започнаха да се отдалечават от тойотата, но после колата се наклони и принуди Аника да натисне спирачките, за да не излетят от пътя и да паднат в пропастта.

В този момент тойотата ги удари и зилът поднесе лошо и започна да се върти. Джак, който беше захвърлен към отворения прозорец, зърна за миг тойотата, преди колата им да се завърти в кръг.

Аника намали скоростта и изключи двигателя. Зилът продължи да се върти и се доближи опасно близо до ръба, преди младата жена да успее поне донякъде да възвърне контрола си над него. Джак си помисли, че това едва ли има особено значение, защото тойотата щеше да ги удари отново и шофьорът й щеше да довърши започнатото. Но когато пак хвърли поглед назад, видя как нещо удари тойотата с такава сила, че тя подскочи във въздуха. Миг по-късно експлодира и полетя надолу в пропастта, а въздухът около тях се изпълни със задушаващата миризма на горящ бензин.

В този момента Аника успя да накара зила да спре със скърцане на банкета от дясната страна на пътя.

— Али — подаде се Джак от задната седалка, — добре ли си?

Тя бавно се надигна от защитната поза, която беше заела, и кимна леко замаяно. В този миг с крайчеца на окото си Джак забеляза движение, обърна се и видя една фигура, която вървеше по високия насип край пътя откъм брега. В едната си ръка държеше леко противотанково оръжие М72 LAW — наследник на базуката от Втората световна война. Мъжът обаче бе насочил цевта небрежно към земята. Беше толкова едър, че в ръцете му оръжието изглеждаше като детска играчка. Той продължаваше да върви с тежки стъпки към зила. При вида на този мъж умът на Джак започна да работи по същия начин, по който бе изчислявал векторите, докато бягаха към приближаващия към тях самолет. Съзнанието му се опитваше да открие някакво необичайно обяснение на онова, което, виждаше, връщайки се от момента на експлозията на тойотата към мръсната задна уличка в Москва. Идваха му наум различни възможности, противоречиви преценки и фантастични теории, но за съжаление така и не успя да стигне до някакво окончателно заключение. Беше един от онези моменти, в които предположенията са безсилни пред реалност, каквато човек не би могъл да си представи — все едно, докато редиш кубчето на Рубик, да откриеш, че то има и четвърто измерение, което не си взел под внимание. Всъщност в момента търсенето на каквото и да е рационално обяснение беше безсмислено, а от логиката нямаше никаква полза. Животът и смъртта се бяха смесили в едно или пък бяха разменили местата си, а всичко останало беше застинало.

— Остани в колата — нареди той на Али.

Тя се обърна, надникна през прозореца от страната на шофьора и видя мъжа, който идваше от другата страна на пътя.

— Кой е той? Джак, какво става?