Джон Фаулз - Колекционерът

Защо мислиш, че никога няма да обичам дълбоко, попитах аз. Отне му ужасно много време, за да изчисти ръцете си.

Казах, може би.

Аз съм само на двайсет.

Дъб висок един фут, пак е дъб. Но аз наистина казах, може би.

И ти не си стар, това няма нищо общо с възрастта.

Тогава ме погледна с леко засегнатия си поглед, усмихна се и каза, трябва да ми оставиш някаква дупка за измъкване.

Отидохме да правим кафе в нещастната малка кухня, и си помислих, както и да е, не бих могла да издържа да живея тук с него — само заради домашните усилия. Порочна вълна на буржоазен страх.

Той каза, докато не си тръгна, си мислех, че е както обикновено. Поне се мъчех да мисля така. Ето затова постъпих така с приятелката ти шведка. За да се освободя от теб. Но ти се върна. В мислите ми. Пак и пак, когато бях на север. Нощем излизах от фермата, на двора. Гледах на юг. Разбираш ли?

Да, казах.

Заради теб самата, виждаш ли. Не другото нещо.

Тогава ми каза, изведнъж добиваш този вид, когато вече не си хлапе.

Какъв вид.

На жената, която ще станеш.

Приятна жена ли?

Много повече от приятна жена.

С думи не мога да опиша как го каза. Тъжно, почти без желание. Нежно, но с нотка на горчивина. И честно. Недразнещо, несухо. Направо от сърцето си. През цялото време докато говорехме аз гледах надолу, но тогава ме накара да го погледна и очите ни се срещнаха. Знам, че нещо премина между нас. Почувствах го. Почти физическо докосване. Променящо ни. Той казваше нещо, в което напълно вярваше и аз го усещах.

Продължи да ме гледа, аз се смутих. И продължаваше да ме гледа. Казах, моля те, не ме гледай така.

Той дойде, прегърна ме през раменете и ме поведе внимателно към вратата. Каза ми, ти си много хубава, на моменти си красива. Чувствителна си, нетърпелива, опитваш се да бъдеш честна, успяваш хем да си на годините си, хем да се държиш естествено и да бъдеш в същото време доста целомъдрена и старомодна. Дори шах играеш съвсем добре. Точно такава дъщеря бих искал да имам. Може би затова те искам толкова много през последните месеци.

Той ме забута през вратата, държеше ме с гръб към себе си, не можех да го виждам.

Не можех да ти кажа тези неща, без да обърна главата ти нататък. И ти не бива да се обръщаш, в никакъв смисъл на думата. Сега върви.

Усетих как за миг притиска рамото ми. И ме целуна по тила. Бутна ме напред. Аз слязох две или три стъпала надолу преди да се обърна назад. Усмихваше се, но това беше тъжна усмивка.

Казах, моля те, нека не бъде твърде дълго.

Той само поклати глава. Не знам дали искаше да каже „Не, няма да е дълго“ или „няма смисъл да се надявам, че ще бъде нещо друго, освен много дълго“. Може би и сам не знаеше. Изглеждаше ужасно тъжен.

Разбира се, аз изглеждах тъжна. Но не чувствах тъга. Или не беше тъга, от която боли, всеобхватна. Наслаждавах й се. Гадно, но беше така. Пях по пътя към къщи. Романсът, неговата тайнственост. Животът.

Мислех, че съм сигурна, че не го обичам. Бях спечелила тази игра.

И какво стана после?

През първите няколко дни все си мислех, че ще се обади, че всичко е било прищявка. След това си мислех, няма да го видя с месеци, може би години, не е ли нелепо? Ненужно. Глупаво извън всякакви граници. Мразех това, което смятах за негова слабост. Мислех си, ако е такъв, да върви по дяволите.

Това не продължи много дълго. Реших да взема решение, че така е по-добре. Той беше прав. Най-добре беше да се разделим начисто. Ще се съсредоточа върху работата си. Ще бъда практична и работлива и всичко останало, каквото по природа не съм.

През цялото това време си мислех, обичам ли го? И, очевидно, след като имаше толкова много съмнения, не бих могла.

А сега трябва да напиша това, което чувствам в момента. Защото отново се промених. Знам го. Чувствам го.

Външният вид; знам колко погрешно е да имаш предразсъдъци по отношение на външния вид. Да се възбуждам, когато Пиърс ме целува. Да трябва понякога да го гледам (когато няма да ме забележи, защото е много суетен) и да усещам болезнено външния му вид, като красива рисунка на нещо грозно. Забравяш грозотата. Знам, че Пиърс е морално и психически грозен — обикновен, тъп, фалшив.

Но дори и в това се промених.

Мисля си как Д. П. ме прегръща и гали.

У мен има някакво гадно перверзно любопитство — имам предвид, всички жени, които е имал и всички неща, които знае за леглото.

Представям си как ме ухажва и не се отвращавам. Много умело и внимателно. Хубаво. Всякакви неща, но не нещото. Дори с цената на живота.