Джон Фаулз - Колекционерът

Защо трябва да търпим този зверски калибанизъм? Защо всяко жизнено и творящо същество трябва да става жертва на голямата, универсална тъпота?

В тази ситуация аз съм типичен пример.

Мъченик. В затвор. Без възможност да расте. В ръцете на тази неприязън, тази омразна завист, тежка като воденичен камък, на калибаните на този свят. Защото всички те ни мразят, мразят ни за това, че сме различни, че не сме те, за това че те не са като нас. Те ни преследват, изтикват ни с тълпите си, изолират ни, прозяват се в лицата ни, завързват очите си, запушват ушите си. Правят всичко възможно, за да ни избягват и за да не ни уважават. Те пълзят след великите от нас, когато вече ги няма. Плащат с хилядарки за картините на Ван Гог и Модилиани, а биха ги заплюли, по времето, когато са били рисувани. Биха им се подигравали. Биха пускали груби шегички.

Мразя ги.

Мразя необразованите и невежите. Мразя надутите и фалшивите. Мразя завистливите и злобните. Мразя вкиснатите, подлите, дребните. Мразя всички обикновени тъпи малки хора, които не се срамуват, че са тъпи и малки. Мразя тези, които Д. П. нарича Нови хора, новата класа с колите им, с парите им, с телевизорите им, с вулгарността им и с тъпото им, лепкаво подражаване на истинската буржоазия.

Обичам честността, свободата, себеотдаването. Обичам създаването, обичам творенето, обичам да стигам докрай, обичам всичко, което не стои като наблюдател и не имитира с мъртво сърце.

Един ден (в началото) Д. П. се смя, когато разбра, че подкрепям лейбъристите. Помня, че каза, ти поддържаш партията, която създаде Новите хора — разбираш ли това?

Отговорих (бях изненадана, защото от думите му, казани за други неща бях решила, че също е лейбърист, знаех, че някога е бил комунист), предпочитам да има Нови хора, отколкото бедни хора.

Той каза, Новите хора пак са бедни хора, тяхната мизерия е от нов тип. Онези нямат никакви пари, тези нямат никакви души.

Неочаквано ме попита, чела ли си „Майор Барбара“?

Как там се доказвало, че хората първо трябва да бъдат осигурени финансово, след това можело да се спасят душите им.

Забравиха само едно нещо, каза той. Въведоха социалната държава, но забравиха за самата Барбара. Охолство, охолство и нито една душа на хоризонта.

Знам, че някъде греши (преувеличаваше). Човек трябва да е от левицата. Всички свестни хора, които съм срещала, са били против консерваторите. Но разбирам какво го тревожи, искам да кажа, аз също я чувствам все повече и повече, тази ужасна тежест на малките Нови хора, върху всичко. Унищожаваща всичко, вулгаризираща всичко. Изнасилват страната, както казва Т., когато изпадне в такова настроение. Всичко е масово производство. Масово всичко.

Знам, не би трябвало да се изправим срещу стадото, да овладеем бяга му — като във филм за Дивия запад е. Работи за тях и ги търпи. Никога няма да се кама да живея във висините, това е най-отвратителното нещо, да напуснеш живота какъвто е, само защото не ти харесва. Но понякога те хваща страх като си помислиш каква борба е той, ако го приемеш сериозно.

Всичко това са само приказки. Може би ще срещна някого, ще се влюбя, ще се омъжа за него и нещата ще се променят, повече нищо няма да ме интересува. Ще стана Малка жена. Една от враговете.

Но сега се чувствам така. Чувствам, че принадлежа към нещо като тайно братство от хора, които трябва да се изправят срещу останалите. Знам кои са те — известни, живи и мъртви, борили се за истинските неща, рисували и творили истински, и неизвестни, които познавам, които не лъжат, които се опитват да не мързелуват, да бъдат човечни и интелигентни. Да, хора като Д. П. с всичките му недостатъци. Неговият Недостатък.

Те дори не са добри хора. Те имат своите моменти на слабост. Моменти на секс и моменти на алкохол. На пари и на страх. Те прекарват почивните си дни във висините. Но са част от братството.

Малкото.

9-ти ноември

Аз съм суетна. Искам да бъда една от тях, а това не е същото нещо.

Разбира се, Калибан не е типичен представител на Новите хора. Той е безнадеждно изостанал от времето си (казва „радиоапарат“ вместо транзистор). И липсата му на увереност. Онези не се срамуват от себе си. Спомням си как Т. говореше, че се мислят за равни на най-добрите, веднага щом си купят телевизор и кола. Но дълбоко в себе си, Калибан е същия — налице е омразата към необикновеното, желанието всички да са като него. И ужасното му харчене на пари за каквото не трябва. Защо трябва хората да имат пари, щом не знаят как да ги употребят?