Джон Фаулз - Колекционерът

И тогава, неговата слабост. Чувството, че може би ще ме предаде. А и винаги съм смятала брака, за нещо като младежко приключение, двама души на една и съща възраст тръгват заедно, за да откриват, за да пораснат. Но аз не бих имала нищо, което да му кажа, нищо, което да му покажа. Само той ще ми помага.

Видяла съм толкова малко от света. Сега знам, че Д. П. до голяма степен се е превърнал в нещо като идеал. Усетът му към значимото, независимостта му, отказа му да прави каквото правят другите. Това че стои встрани. Трябва да е някой с подобни качества. А никой друг, когото познавам досега, не ги притежава в същата степен като него. Тези от „Слейд“ изглежда ги имат — но са толкова млади. На нашата възраст е лесно да бъдеш искрен и да пратиш по дяволите конвенционалността.

Веднъж или два пъти се чудих дали всичко не е капан. Като жертвата в шахмата. Ако на стълбите бях казала, прави каквото искаш с мен, но не ме отпращай?

Не, не мога да си помисля това за него.

Времето. Преди две години и през ум не би могло да ми мине, че мога да се влюбя в по-възрастен мъж. В „Лейдимонт“ аз непрекъснато спорех в полза на еднаквата възраст. Бях една от най-отвратените, когато Сюзън Грилит се омъжи за някакъв Гаден Баронет, почти три пъти по-стар от нея. С Мини често говорехме, как трябва да се пазим, за да не станем „бащински“ тип (заради М.) и да не се омъжим за съпрузи-бащи. Вече не чувствам това. Мисля, че имам нужда от по-възрастен мъж, защото всичките момчета, които познавам са ми прозрачни. А и не чувствам Д. П. като съпруг-баща.

Безполезно е. Бих могла цяла нощ да пиша аргументи за и против.

Ема. Това да си нещо средно между неопитно момиче и опитна жена. И ужасният проблем с мъжа. Калибан е мистър Елтън. Пиърс е Франк Чърчил. Но дали Д. П. е мистър Найтли?

Разбира се, Д. П. е изживял един живот и възгледите му за този живот биха накарали мистър Найтли да се обърне в гроба. Но мистър Найтли никога не би могъл да бъде фалшив. Защото е мразел преструването, егоизма, снобизма.

И двамата имат единственото мъжко име, което не мога да понасям, Джордж. Може би тук има някаква поука.

18-ти ноември

От пет дни не съм яла нищо. Пих само малко вода. Носи ми храна, но не съм докоснала нито една трошичка. Утре ще започна отново да се храня.

Преди половин час станах и почувствах слабост. Трябваше да седна пак. Засега не се чувствам болна. Само ме свива корем и съм слаба. Но това беше нещо по-различно. Предупреждение.

Няма да умра заради него.

Нямах нужда от храна. Бях толкова пълна с омраза към него и зверството му.

Гадната му страхливост.

Себичността му.

Калибанизмът му.

19-ти ноември

През цялото това време нямах желание да пиша. Понякога ми се приискваше, но после ми се струваше прекалено слабо. Сякаш се примирявах с положението. Имах чувството, че веднага щом го напиша, ще превъртя. Но сега си мисля, че има нужда. За да се знае. Той постъпи така с мен.

Безобразие.

Колкото и малко приятелство, човечност, добронамереност да съществуваха между нас, сега ги няма.

Оттук нататък ние сме врагове. И двамата мислим така. Той изрече неща, от които е ясно, че също ме мрази.

Яд го е, че съществувам. Точно това е.

Още не го е разбрал напълно, защото в момента се мъчи да бъде мил. Но е много по-близо от когато и да било. Един ден, съвсем скоро, той ще се събуди и ще си каже — мразя я.

Нещо зловещо.

Когато се свестих от хлороформа бях в леглото. По долно бельо, той трябва да е махнал всичко останало.

Бях бясна след тази първа нощ. Полудяла от отвращение. Гадните му, перверзни ръце да ме опипват. Да ми свалят чорапите. Гнусно.

Тогава си помислих какво би могъл да направи с мен. И не го направи. Реших да не се нахвърлям върху него.

Да пазя тишина.

Да крещиш на някого означава, че все още между вас има някакъв контакт.

Оттогава мисля две неща.

Първо — той е достатъчно особен, за да може да ме съблече без да мисли, само като се води от някаква безумна своя представа за това, кое е „правилно“. Може би просто е сметнал, че не е хубаво да лежа на леглото с дрехи.

После, не е изключено това да е било един вид напомняне. За всички неща, които би могъл да направи, но не е направил. Рицарството му. Приемам това. Имала съм късмет.

Но от друга страна, дори ме плаши, че не е направил нищо. Какво е той?

Сега между нас има дълбока пропаст. Тя никога не може да бъде преодоляна.

Сега казва, че ще ме пусне след още четири седмици. Приказки. Не му вярвам. Така че го предупредих, ще се опитам да го убия. Сега бих го направила. Без да се замисля.