Майкъл Конъли - Падане

Ърл Мичъл (БМ, ДР 13/04/61) страдал от безсъние и отишъл в кухнята за бутилка вода. Задните прозорци на къщата гледат право към „Шато Мармон“. Обитателят каза, че забелязал мъж да слиза по пожарната стълба. Отишъл при телескопа в дневната и погледнал към хотела. Мъжът на стълбата вече не се виждал. Мичъл не се обадил в полицията. Казва, че наблюдението е станало около 00:40 ч. според часовника до леглото му, когато решил да си вземе вода. Доколкото си спомня, фигурата на стълбата се намирала между петия и шестия етаж и се спускала.

Бош не знаеше дали докладът е дело на Сандъка или на Бъчвата. Който и да бе, авторът използваше къси изречения в репортерски стил, но определено не можеше да се нарече Хемингуей. Беше използвал златното ИПШ правило на полицая — „изразявай се просто, Шерлок“. По-малкото думи в доклада означаваха по-малко възможности и посоки за атака от страна на критици и адвокати.

Бош извади телефона си и се обади на Джери Соломон. Когато той отговори, шумът на заден план намекваше, че е в кола със свалени прозорци.

— Бош се обажда. В момента преглеждам доклада ви за претърсването и имам няколко въпроса.

— Може ли след десетина минути? В кола съм, с други хора. Цивилни.

— Партньорът ти с теб ли е, или да му звънна?

— Не, с мен е.

— Чудно. Да не сте излезли на късен обяд?

— Виж, Бош, не сме…

— Някой от двама ви да ми се обади веднага щом се освободите.

Хари затвори телефона и насочи вниманието си към втория доклад. Той описваше разпита на гостите на хотела и беше съставен по същия начин, само че вместо адреси имаше номера на стаи. Отново се виждаха много ННО и НВН. Все пак бяха успели да разговарят с мъжа, който се бе регистрирал в хотела непосредствено след Ървинг.

Томас Рапорт (БМ, 21/07.56, жител на НЙ) пристигнал в хотела от летището в 21:40 ч. Спомня си, че е видял Джордж Ървинг на рецепцията. Двамата не разговаряли и Рапорт повече не е виждал Ървинг. Рапорт е писател, дошъл на конференция за сценаристи в „Арчуей Студиос“. Потвърдено.

Още един напълно непълен доклад. Бош си погледна часовника. Бяха минали двайсет минути, откакто Соломон каза, че им трябват десет. Отвори телефона си и му звънна отново.

— Нали трябваше да ми се обадиш след десет минути — каза той вместо поздрав.

— Нали каза, че ти ще се обадиш — отвърна Соломон с престорено объркан тон.

Бош затвори очи за момент и изчака да му мине. Не си заслужаваше да се заяжда с дърто магаре като Соломон.

— Имам въпроси относно докладите, които получих.

— Питай. Ти си шефът.

Докато разговаряха, Бош отвори чекмеджето на бюрото си и извади перфоратор с три зъба. Започна да дупчи разпечатаните доклади и да ги слага в синия класьор. Имаше нещо успокояващо в съставянето на досие за убийство, докато се разправяш със Соломон.

— Добре, да започнем с онзи Мичъл, който видял човека на стълбата. Даде ли някакво обяснение защо мъжът е изчезнал? Вижда го между петия и шестия етаж, отива до телескопа, но онзи вече го няма. Какво е станало между първи и четвърти етаж?

— Просто е. Каза, че докато насочи и фокусира телескопа, човекът изчезнал. Може да е слязъл долу или просто да е спрял на някоя от площадките.

Бош едва не го попита защо това не е отразено в доклада, но знаеше причината, както и че смъртта на Джордж Ървинг щеше да бъде писана самоубийство, ако разследването се водеше от Сандъка и Бъчвата.

— Откъде знаем, че не е бил Ървинг? — попита той.

Това беше сложен пас и на Соломон му трябваха няколко секунди, за да реагира.

— Май не знаем. Но какво ще прави Ървинг на стълбата?

— Не знам. Имаше ли някакво описание? Дрехи, коса, раса?

— Бил е твърде далеч, за да го разгледа добре. Сторило му се, че е бял, и създавал впечатлението на работник по поддръжката. Нали се сещаш, от техниците на хотела.

— В полунощ? Какво го е накарало да мисли така?

— Каза, че панталоните и ризата били еднакви на цвят. Нали се сещаш, като униформа.

— Какъв цвят?

— Светлосиви.

— Провери ли в хотела?

— Какво да проверявам в хотела?

Отново онзи престорено объркан тон.

— Стига, Соломон, зарежи това тъпо представление. Провери ли дали е имало причина служител на хотела или друг човек да бъде на пожарната стълба? Попита ли ги какъв цвят е униформата на персонала по поддръжката.

— Не съм, Бош. Нямаше нужда. Онзи тип е слизал по стълбата най-малко два часа преди нашият човек да реши да се прави на прелетна птичка. Двете неща не са свързани помежду си. Обикалянето на къщите беше пълна загуба на време. Това беше тъпото.