Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Вандърхорст не се беше опитвал да измъчва жертвите си, а да ги спаси. Грешката му беше, че ги бе окачвал да висят на стената — без да си дава сметка, той ги беше разпнал. Психоложката подозираше, че ако предприеме пътешествие назад във времето и влезе в апартамента на майка му, ще открие разпятия на Исус в почти всяка стая. Тя беше чела за крайни случаи на асоциално разстройство на личността, от каквото страдаше Пер Вандърхорст, но никога не бе разговаряла с такъв човек.

Дафни си помисли, че би трябвало да изпитва вълнение, някакво чувство на реализация, но не беше така.

Тя каза:

— Сега, когато всичко свърши, е по-лесно, нали? Вече няма какво да криеш. — В интерес на истината те не знаеха почти нищо. Все още не беше сигурно дали разполагаха с достатъчно улики да осъдят Вандърхорст. Резултатите от ДНК теста на кръвта и спермата, които бяха взели от труповете, можеха да го погубят, но без да държат в ръце тези улики (а до този момент щяха да минат още ден или два), Болд щеше да се нуждае от признание.

Лейтенантът се обади:

— Ще те разкарват насам-натам като играч, който гони топката, Вандърхорст. В Тексас използват смъртоносна инжекция. Знаеш това, нали? В този щат сериозните престъпления получават сериозни наказания, а ти си убил жена във Форт Уорт и трябва да се замислиш върху този факт. Прокуратурата на САЩ има власт да прехвърли разглеждането на делото ти в Тексас и те ще настояват за това, защото ще искат да получиш смъртно наказание. Тези прокурори се отнасят сурово към престъпленията — разбираш това, нали? Но те по принцип са добри хора, по-добри, отколкото си мислиш. Те няма да те отнемат от нас, ако заведем по-добро дело срещу теб тук. Виждаш ли как работи системата? — Той добави: — А може би не работи. Поне не толкова добре. Но в момента разполагаме само с нея и ти си в епицентъра й.

В очите на мъжа се появи безпокойство.

— И какво ще постигне системата? — попита Болд Матюс, продължавайки добре познатата им игра.

— Мисля, че той знае — отговори психоложката.

— Виждаш ли накъде те води това? — попита го лейтенантът.

Дафни каза на Вандърхорст:

— Двамата с теб знаем, че не си психично болен и че ще те осъдят. Няма смисъл да се правиш на луд, Пер. Ще проведем, разбира се, обичайните тестове, но ти ще ги издържиш . Решението, което трябва да вземеш сега, преди да си изгубил шанса си, е кой да контролира съдбата ти. Ако искаш да я повериш в ръцете на федералните, твоя воля.

Болд рече:

— Любопитен си да видиш последните две фотографии, нали?

Заподозряният го изгледа подозрително.

— Хайде, виж ги — насърчи го лейтенантът.

Вандърхорст не помръдна.

— Обзалагам се, че си любопитен да разбереш как сме се сдобили с шперца.

Мъжът присви очи, едновременно сърдито и нервно, и Матюс съзря пролуката, която й беше отворил Болд.

Тя каза:

— Мислехме, че си се погрижил за тях сам, Пер. Банкоматите. Подземието на банката. Това беше една от грешките ни — едно от нещата, които ни пречеха толкова дълго да те заловим — идеята, че си бил достатъчно умен да планираш всичко сам. — Психоложката се облегна на масата — Вандърхорст се дръпна рязко назад и едва не се прекатури заедно със стола си — и обърна единия от последните два листа, разкривайки снимката на лицето на Феръл Уокър, направена в централния арест. — Това е човекът, който ни даде ключа за онази стая. Той твърди, че е планирал всичко — че идеята е била негова, — но че ти си извършил действителните убийства.

— Но аз дори не познавам този човек — заяви заподозряният.

— Той твърди, че го познаваш.

— Той ни даде ключа за онази стая — повтори Болд.

— Той го открадна.

— Ключът? — попита Матюс.

— Да — отвърна Вандърхорст, потапяйки пръстите на краката си във водите на признанието.

— Откъде го открадна? — поинтересува се лейтенантът.

Мъжът продължаваше да се поти обилно. Той изгледа с подозрение Болд, но не се затвори в себе си, както се опасяваше психоложката.

Тя повтори:

— Той твърди, че всичко е измислено от него.

Объркан, Вандърхорст посочи първите три снимки на масата.

— Тогава кой е отвлякъл тези? Сигурно пак той? Милисънт Етъридж. Таня Уолас. Анита Бейлок. Той ви лъже.

Техният заподозрян току-що бе назовал имената на другите три жертви; имена, които не бяха споменавани в тази стая. Имаше обяснения, които един добър съдебен защитник би могъл да използва, например огромната шумотевица, която обикновено се вдигаше от пресата около подобни случаи. Но контекстът на отговора на Вандърхорст в комбинация с решителността в гласа му щяха да допринесат до голяма степен за осъждането му.