Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

Пийт се наведе над командното табло и отвори метална кутия на стената. Вътре имаше мека пластмасова каска — синапсова шапка, сложно устройство с датчици, които работеха като невротрансмитери. Имаше покритие, в което влизаха жиците, излизащи от вътрешността на каската. От вътрешната страна имаше дузина сребристи диска, подредени в три реда по четири. От двете страни висяха наушници, съединени с лента. Пийт сложи устройството на главата си, наушниците покриха ушите му, а лентата мина върху очите му.

Със синапсовата шапка Пийт можеше да контролира сондата от разстояние. Сензорите в каската разчитаха електрическите сигнали на мозъка му, превеждаха ги на компютърен език и подаваха команди към сондата. Което означаваше, че можеше да управлява устройството за обезвреждане на бомби като само си помисли къде би искал да отиде и какво да направи.

Сондата тръгна напред и се спря на педя от бомбата. Пийт погледна екрана. Оставаха му три минути.

Тънка метална пластинка излезе от сондата и се спря на два сантиметра от желязната обвивка на бомбата. Пийт погледна екрана на таблото и се съсредоточи върху черната лента пред очите му. Тя светна и на нея се появи изображение на вътрешността на взривното устройство. Пластичният експлозив беше увит около микродетонатор, вързан за часовника и батерията. Беше виждал подобно нещо в Афганистан.

Без да се колебае повече, той протегна пръстите в края на рамото и ги завъртя обратно на часовниковата стрелка. Металният капак се завъртя и след секунди основата на цилиндъра се отдели от тялото на устройството. Пийт накара сондата да сниши диска към пода. От отворената основа на цилиндъра висяха две жици — зелена и червена. Той накара сондата да протегне пръстите напред и те се приближиха към зелената жица.

В каската му отекна режещ звук, толкова силен, че за малко да го събори от стола. За частица от секундата си помисли, че бомбата е избухнала и той е на някакво неизвестно място между живота и смъртта. Но след това погледна към холографския екран и осъзна какво се е случило.

Сондата беше неподвижна, а рамото й се бе свило почти на две. Върху устройството бе паднало парче бетон, което беше счупило горната му част и бе изкривило основата. Веригите се бяха откачили и сондата не можеше да помръдне.

Пийт не можеше да повярва на очите си. Погледна часовника на екрана и изтръпна. До избухването на бомбата оставаха по-малко от две минути.

Шумът от падаща мазилка и стомана беше оглушителен. Макнали притискаше децата към себе си и се опитваше да ги защити. Колата, в която се намираха, се люлееше на колелата си и за един ужасен миг му се стори, че ще се прекатури. Но тя остана изправена и ударната вълна най-накрая премина.

Макнали постоя колкото му стигна смелостта, преди да излезе от автомобила. Из въздуха се носеше гъст прах. Децата също слязоха и започнаха да кашлят.

— Ето — каза Макнали, клекна до тях и даде на всяко да поеме дъх от кислородната маска. След това се изправи, сложи си отново маската и се опита да види в какво състояние е изходът.

Дръпна Тим и Джуни към съседната пътека и почти ги извлече още петнайсет метра напред към склона. Когато се приближиха, видяха, че пътят им за отстъпление е напълно блокиран.

Макнали чу гласа на Фил по радиостанцията.

— Шефе? Шефе? Там ли си?

— Добре ли сте, Фил? — попита го Макнали.

— Ние сме добре, но вие сте в капан.

— Вие излизайте на повърхността. Аз ще намеря друг изход.

— Джим…

— Прави каквото ти казвам, Фил! Няма време. Просто се разкарай оттук!

Макнали се обърна към децата. Те не знаеха нищо за бомбата, и без това бяха достатъчно уплашени.

— Не можем да излезем! — извика Тим. Триеше зачервените си очи, но само ги замърсяваше още повече.

— Ще намерим начин — отвърна Макнали колкото можа по-успокоително. Пак си погледна часовника. Имаха две минути.

— Защо все си поглеждаш часовника? — попита Джуни.

Макнали не й отговори. Огледа се и се опита да реши какво да правят. Спомни си точно плана на конферентния център — беше разглеждал схемата на лаптопа, докато пътуваха през Скид Роу. Рампата беше неизползваема. По нея можеше да се слезе само надолу. Имаше аварийни изходи в четирите краища на паркинга. Погледна над колите към северозападния изход. Той беше обвит в дим и от него излизаха пламъци, които пълзяха към тавана. От изток на запад се простираше петметрова огнена арка и блокираше пътя.