Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

Обърна се и хукна към наклона, след това нагоре по следващата пътека. Тракането се усилваше. Чу две деца да викат за помощ. В този момент получи съобщение от началника — код 10–33, което означаваше: „Веднага се махай оттам!“.

После Макнали научи ужасната новина: „Още една бомба ще избухне след четири минути и 45 секунди“.

Докато тичаше по посока на виковете, чу гласа на Фил по радиостанцията.

— Шефе? Къде си?

— Излизайте веднага. Тръгвайте право към рампата.

— Но…

Разбра откъде идват виковете — в края на редицата имаше беемве. През задните прозорци се виждаха две лица, на момченце и момиченце на около седем и осем години. Те удряха по стъклото и виковете им излизаха през малкия процеп в прозореца.

Макнали изобщо не се поколеба.

— Връщайте се — извика той и свали брадвата от колана си. Замахна с нея към вратата на автомобила, направи дупка във вратата и изби ключалката навътре. Отвори колата, свали маската от лицето си и извика: — Хайде, излизайте!

Децата слязоха от седалката и той ги извлече през изкривеното шаси. Бяха толкова уплашени, че едва се движеха. Макнали клекна пред тях. Момченцето беше по-голямо, може би с година и половина. Потната му коса бе залепнала за лицето му, бузите му бяха мокри от сълзи и пот. Момиченцето беше вързано на опашки и стискаше плюшено куче.

— Така, сега ще ви изведа оттук — каза им Макнали. — Как се казвате?

— Тим — отвърна треперливо момченцето. — А това е сестра ми Джуни.

— Тим, Джуни, трябва да сте смели. Разбрахте ли ме?

Децата кимнаха.

— Пътят е оттук. Рампата ще ни изведе на повърхността.

Изправи се, хвана децата и ги поведе навън. Тръгнаха по пътеката и той си погледна часовника. По-малко от четири минути.

Сложи си маската. Нямаше да може да спаси никого, ако димът го замаеше. Стигнаха до края на редицата коли и видя, че Фил и Хулио са в подножието на хълма.

Махна им и Фил тръгна към него, но тогава взрив точно над тях, на Б1, разлюля цялата сграда. Макнали зърна с крайчеца на окото си как таванът хлътна. Джуни изпищя и той грабна двете деца и ги примъкна към най-близката кола.

Пийт седеше пред таблото на Къртицата, когато получи имейла на Том на екрана на китката си. Изруга и веднага му отговори: „Координати, Том?“.

Очакването на отговора беше истинска агония.

„Квадранти 9Н, 6П, на пет метра на запад от рампата за нагоре на Б6.“

Пийт обърна машината и тя се плъзна леко сред пламъците, които само преди минути заплашваха да го убият. Сега сините им езици от горящ петрол се плъзгаха безопасно по бронята.

Веригите на Къртицата затропаха по бетона, омазан с масло и бензин, мачкаха метал и дърво. Пийт бързо върна машината до върха на спускащата се надолу рампа, натисна газта и Къртицата набра скорост. В подножието на рампата се завъртя около оста си и пое на запад.

Пийт натисна рязко спирачките. Погледна таблото и въведе нещо на клавиатурата. На холографския му екран се появи изображение на терена. Той активира няколко сензора в предната част на Къртицата и сканираха пространството отпред.

Пийт погледна тримерното изображение и потърси „отпечатък на бомба“, който представляваше уникален набор от цветове. И тогава го видя — малко цилиндрично устройство в найлонова торба. Сензорът под камерата на Къртицата установи химическия му състав. На екрана се появи ярко петно в жълто и лилаво. Под него имаше текст: „Метална опаковка, във вътрешността има смесица от калциев хлорид, парафин и фосфор“.

— Спипах те! — възкликна Пийт. Написа нещо на контролния панел и на екрана се появиха цифри. Прочете ги и подсвирна. Три килограма пластичен експлозив — тази бомба беше по-голяма от предишните две.

Пусна нов имейл на Том, когато Къртицата тръгна бавно напред, като разчистваше боклуците пред себе си. „Намерих бомбата. Ще опитам да я обезвредя. Къде са останалите?“

Отговорът на Том дойде след секунди: „Разбрано. Внимавай, приятел. Стеф, Маи, Марк и Джош са в канала с трима оцелели, сред които е сенатор Форман. Колко голяма е бомбата?“.

„Достатъчно“, написа Пийт и се обърна към холографския екран. Стана от седалката и каза на бордовия компютър:

— Активирай сондата и я постави директно пред Къртицата.

Чу отваряне на капак и бръмчене. Нагласи външната камера и видя сондата, опряна на разчистения бетонен под. Тя представляваше компактен метален куб със страна около трийсет сантиметра върху вериги. Най-отгоре имаше цилиндрична камера, която се движеше самостоятелно. Напред се протягаше метално рамо, дълго около половин метър.