Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

Макнали настигна децата точно когато бомбата се взриви. Усетиха как стените на шахтата се разтресоха. Децата изпищяха, но виковете им бяха удавени в грохота на експлозията. Макнали падна напред, като похлупи децата и зачака ударната вълна.

Взривът проехтя през тунела и нагнетеният въздух подгони пред себе си прах и отломки. Беше толкова силен, че успя да изстреля напред и тримата. Те се заблъскаха в стените на шахтата, като се опитваха да се хванат за нещо. Децата се търкаляха през глава, а Макнали се удряше от стена в стена.

Благодареше на Бога, че каската е на главата му, докато се блъскаше в тунела. Стисна очи, покри лицето си с ръка, а с другата се опитваше да се подпре, за да не падне. Усети как се удари в сплетени кабели. Помъчи се да се хване за една жица, но тя се откъсна от стената. След това усети остра болка — в гърба му се заби метална кутия, а кракът на Тим го удари силно в лицето.

Изведнъж се срутиха надолу, сякаш пропаднаха в кладенец.

Макнали почувства силна болка във врата си, когато се приземи върху гладка метална повърхност, и усети вкус на кръв в устата си. След това чу две глухи тупвания — децата паднаха до него.

Марк и останалите се бяха изкачили до средата на стълбата, когато бомбата избухна. Грохотът бе приглушен от пръстта между мястото на взрива и шахтата. След това от Б6 и отводнителния канал пристигна втори трус.

В епицентъра ударната вълна се движеше със скорост седем метра в секунда, а температурата беше 8105 градуса по Целзий. Но докато премине през складовете и външната стена на конферентния център и се удари в блокажа на канала, силата й бе намаляла наполовина.

Деветметровото препятствие в тунела изигра ролята на гигантски буфер. То погълна 97 процента от кинетичната енергия на взрива и спря отделилите се газове. Но експлозията успя да го разруши и отломки от него полетяха на запад по канала.

Тримата членове на „Е-форс“ заедно с Дейв Голдинг и Кайл Форман се бяха изкачили на около 12 метра нагоре по шахтата на климатичната система, когато парчета от блокажа се удариха в стените на канала под тях. Тъпанчетата им щяха да се спукат от оглушителния шум, предизвикан от удара на експлодиралите газове в препятствието.

Повечето отломки от блокажа се разпиляха из тунела със затихваща скорост, но част от тях излетяха нагоре през спасителната шахта. Марк, който беше най-близо до канала, видя как през дупката се издига облак прах.

— Не поглеждайте надолу! — надвика той грохота. — Притиснете се към стената и дръжте очите си здраво затворени!

Пръстта ги удари като гигантска вълна, разбила се на плажа, и ги прилепи към стените на шахтата. Въжената стълба се разлюля силно. Сред грохота Марк чу как Дейв пищи от ужас. После изненадващо всичко утихна. Но само за секунда. Откатът беше дори по-силен от взрива. Експлозията бе изхвърлила въздуха и създала вакуум, който засмука твърдата материя. Всичко, което премина нагоре по шахтата, сега се връщаше обратно. По главите им се посипаха буци пръст и камъни.

Парче бетон се удари в рамото на Кайл Форман. Той извика от болка, едната му ръка се откъсна от стълбата и тялото му се залюля над черната пропаст. Краката му се подгънаха и едното му стъпало се изплъзна.

Маи стрелна поглед нагоре и върху визьора й се посипаха пръст и прах. Изкачи се едно стъпало, уви ръка около стълбата и хвана Форман за колана. Той целият трепереше, но ужасът му вдъхна нова енергия. Преви се в кръста и се отръска от потока отломки, който валеше върху тях, след това се хвана за стълбата и провря стъпалото си в нея. Разтърси глава и кръвта от десетината рани по нея опръска въглеродните влакна на стълбата. Положи усилия да не мисли за болката, която мъчеше цялото му тяло, и започна да се изкачва.

След трийсет секунди всички влязоха в бетонния проход, водещ към полянката зад североизточния ъгъл на конферентния център. Жълто-червени пожари осветяваха мрака. Въздухът бе пълен с прах и дим. Дейв и Форман поеха дълбоко кислород от маските, които още бяха прикачени на лицата им, и се стовариха върху обгорялата трева.

Марк излезе последен. Той изпълзя през ръба на шахтата и се вдигна в бетонния проход. Киберкостюмът му беше мръсен и прашасал.

Отиде при Дейв и Форман и клекна до тях.

— Добре ли сте? Сенаторе, май бяхте лошо ударен в шахтата. — На лявото рамо на Форман имаше прясна кръв. Лицето му беше покрито с пръст и съсиреци, които правеха очите му да изглеждат комично бели, почти като на герой от анимационен филм.