Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

В болничната рецепция беше тихо. Чистачка лъскаше пода, минаха двама лекари, забили погледи в картоните си. Маи взе асансьора до шестия етаж и тръгна по ярко осветения коридор. Стигна до стаята на майка си, спря пред вратата, пое дълбоко дъх и натисна дръжката.

Вътре цареше полумрак, пердетата още бяха пуснати. Маи замръзна на прага, когато към нея тръгнаха двама души с наведени глави — дъщеря й и Хауърд, бившият й съпруг. Той беше прегърнал Грета през раменете.

И двамата вдигнаха очи едновременно. Лицето на Хауърд беше пребледняло. Той поклати бавно глава, челюстите му бяха стиснати. Грета изгледа майка си, отскубна се от втория си баща и изтича в коридора.

Хауърд мълчеше.

— Съжалявам — прошепна накрая и също излезе.

Маи пристъпи в полутъмната стая, а вратата тихо се затвори зад нея и я изолира от шумовете в съседните помещения. Сведе поглед към майка си. Ери Като беше мъничка като кукла, кожата й бе бледа и лъскава, като от восък. Лекарите й бяха свалили респиратора.

Маи се наведе над неподвижното тяло с ясното съзнание, че от майка й не е останало нищо. Нямаше и следа от Ери. Прокара длан по бузата на мъртвата жена — кожата й беше гладка като на новородено. Сълза се търколи от бузата на Маи, капна върху безжизненото лице, а после се стече към чаршафа и попи в нишките му.

Първа база, Тинтара

Два дни по-късно

Марк се взираше мълчаливо в лицата на двамата мъже на екрана. Вляво беше физиономията на сенатор Евън Мичъл, а вдясно — на държавния секретар Клейтън Франбъргър.

— Едва ли времето е много подходящо да празнуваме — каза Франбъргър, — но мисля, че вие и екипът ви можете да се поздравите за добре свършената работа. — Усмихна се и някак заприлича на бясно куче.

— Благодаря, господине — отвърна почтително Марк. — Гордея се с хората си.

— Доколкото разбрах, сенатор Форман вече е говорил с вас и ви е предал благодарностите си.

— Да, така е.

Държавният секретар погледна скришом часовника си.

— Е, още веднъж — добра работа, Марк.

— А относно разкритията ни, господине…

— Разкрития?

Марк погледна многозначително сенатор Мичъл, който сведе очи и се покашля.

— За Четиримата конници.

— А, да, да, Четиримата конници — каза Франбъргър и се взря настойчиво в Марк.

След известно мълчание сенатор Мичъл заговори:

— Смятаме, че доказателствата не са достатъчни, за да продължим разследването. — Погледна в празното пространство между него и екрана, нямаше сили да срещне очите на Марк.

Марк пое дълбоко дъх.

— Разбирам. Недостатъчни доказателства. Въпреки че имаме записи от разговори на тези мъже с наемен убиец, известен като Дракон. Същият, който постави бомбите в Калифорнийския конферентен център.

— Мъртъв наемен убиец, Марк — каза Франбъргър. — Много хора биха предположили, че този човек е действал сам.

Марк се взря в лицето му и положи усилия да овладее гнева си. Канеше се да каже нещо, но Мичъл го изпревари:

— Марк, лично аз съм убеден, че този Дракон е бил свободен агент със собствени мотиви. Вероятно никога няма да разберем какви са били те. Както държавният секретар Франбъргър отбеляза — човекът е мъртъв.

Марк отново понечи да каже нещо, но Мичъл продължи:

— „Е-форс“, от друга страна, си е напълно жива, нали? — Направи драматична пауза, за да подчертае значението на думите си. — И тази мисия показа колко ефективна е организацията ви, колко много животи може да спаси в бъдеще, защото наистина работи.

Марк извърна поглед. Взря се в светлинките и пластмасовите панели на контролното табло от едната страна на екрана. Пред очите му изплуваха хилядата мъртъвци. След това го обзе спокойствие. Преглътна и кимна.

— Добре тогава.

Поседя няколко минути сам в комуникационния център. Беше тъмно, светеха само лампичките на таблото и холографският екран, плуващ над клавиатурата. Изведнъж се почувства нищожен. След всичко, което бе постигнал, с всички ресурси на негово разположение, той осъзна — и то не за първи път — че е само винтче в гигантска машина. Нищо повече. Беше мравка черноработник, която служи на онези с власт.

Но тогава си каза, че хората във властта черпят силите си от тези, които ги избират. Народът ги овластява. Времето им ще отмине и други ще дойдат на техните места. Днес бе принуден да се подчини на политици, които не искаха да си цапат ръцете. Той и екипът му бяха положили всички сили, но знаеше, че в бъдеще организацията „Е-форс“ трябва да е дори още по-подготвена и правилно използвана.