Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

Макнали се опита да помръдне, но не се получи.

— Добре си, Джим — каза Фил с усмивка.

Макнали преглътна с мъка и успя да проговори дрезгаво и хрипливо.

— Децата… — Видя ги, когато хората от „Бърза помощ“ го качиха на носилка. Тим и Джуни също бяха положени на носилки, на лицата им имаше кислородни маски, а от ръцете им излизаха тръбички, пълни с течност.

Тим немощно му се усмихна.

— Счупени кости, порезни рани и натъртвания, но ще се оправят — каза Фил.

Макнали усети как от раменете му падна огромно бреме. Гледаше бягащия таван над себе си, докато санитарите го носеха. Когато го изкарваха през разбития супермаркет, усети дима от пожарите. Познаваше много добре тази миризма. И беше сигурен, че никога повече не иска да я долавя.

Джош и Стефани се наслаждаваха на заслужена почивка. Марк беше в главното помещение на „Биг Мак“ и се взираше в екрана, на който под утринните лъчи се виждаше опустошеният Калифорнийски конферентен център. Пожарите бяха спрели и развалините приличаха на сиво, безжизнено блато. По тях се разхождаха няколко спасителни екипа и разръчкваха пепелта и отломките. Отгоре кръжеше полицейски хеликоптер, чийто лимоненожълт лъч осветяваше порутените колони и изкривените стоманени греди.

На екрана се появи лицето на Том.

— Добро утро, Марк — поздрави той. — Мислех, че спиш.

— Не. Стеф, Джош и Пийт спят. Маи току-що тръгна за Хюстън. Очевидно моят ден не е бил достатъчно изтощителен.

— Кога предвиждаш да тръгнете?

— Още не мога да ти кажа. Чакам сенатор Форман да отлети.

— Той все още ли е при теб?

— Настоя да остане. Каза, че няма нищо против да почака и че има много по-спешни случаи от неговия.

— Как е Пийт?

Марк поклати глава.

— Истинско чудо. Никой не може да повярва, че е бил толкова близо до голяма експлозия. Нанороботите го възстановяват. Има само две счупени ребра, порезни рани и синини.

— Признание за инженерите, построили Къртицата.

— Да, горката машина е смачкана до неузнаваемост, но бронята на Куршума издържа. Пийт едва е успял да влезе в него. Е, откри ли нещо ново?

Том се намръщи.

— Тези хора използват доста добър и сложен защитен софтуер.

— Значи не си открил нищо.

— Не съм казал такова нещо — сопна се Том. — Имаш късмета да разполагаш с истински гений.

— Добре, генийче. Да видим какво си разбрал.

— Сибил проникна в системата им, но файловете са много добре защитени. Аз успях да разбия защитите им, след като си поиграх малко с тях. Собствениците нямат представа, че съм ровил вътре, разбира се, и никога няма да научат. Трябва да призная и на Сибил известни заслуги за това. След като сломихме защитата им, намерих още информация за морските пехотинци, които се качиха на борда на „Биг Мак“. Проследяването на връзките се оказа фасулска работа.

— Както очаквах, всичко водеше към един източник — продължи той, — група от четирима много влиятелни мъже. Наричат се Четиримата конници, можеш ли да повярваш? Очевидно някаква зловеща препратка към Библията. Смятат се за антихристи. — Лицето му помръкна. — Според мен много им подхожда. Не им е било достатъчно да убият хиляда невинни души в опита си да премахнат сенатор Форман. Когато научили за нас, решили да откраднат технологиите ни. Както и да е, ето ти информацията.

Докато говореше, вдясно на екрана в „Биг Мак“ се появи текст. Марк подсвирна, когато го прочете.

— Да, това ни води право на върха — е, почти — отбеляза Том.

— И имаме солидни доказателства срещу тях, така ли? — попита Марк.

— Мога да докажа, че са замесени в атентата и опита за убийство на сенатора. Самоличностите им са във файловете, имаме и записани комуникации между тях. Винаги, когато се свързват с хора извън най-тесния си кръг, прибягват до изкривяване на образа и гласа. Но аз успях да декодирам архивите. Ето ги грозните копеленца.

В дъното на екрана се появиха четири лица. Марк бегло познаваше две от тях от публикации във вестниците, но не можеше да ги свърже с имена. Очевидно бяха доста влиятелни хора, но успяваха да останат напълно анонимни.

— Браво, Том. Добра работа. Остави на мен от тук нататък.

Марк прекъсна връзката и стана от контролното табло. Докосна панел на стената и вратата към отделението за лечение се отвори. Марти все още беше в безсъзнание, Дейв Голдинг седеше до леглото му, а Кайл Форман тихо похъркваше.

— Как се чувстваш? — попита Марк, изненадан, че момчето е будно. Придърпа стол и седна до него.