Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

— Мисля, че съм добре… физически.

Марк се взря в лицето му.

— Раните по тялото винаги зарастват по-бързо от раните на душата.

Дейв се вгледа в обувките си.

— Какво ще стане с Марти?

— Според Стеф ще се възстанови напълно.

Дейв изглеждаше облекчен.

— Той е добър човек.

— Да, и много корав. Тримата не се отказахте нито за миг.

Дейв вдигна към Марк навлажнените си очи и по бузите му се търкулнаха сълзи.

— Всички онези хора… — започна той.

Марк не знаеше какво да каже. Вратата откъм главното помещение се отвори и влезе Стефани. Тя видя сълзите на Дейв, извини се и понечи да излезе.

— Не, не, моля те — каза Дейв и избърса лицето си. — Влез… Държа се като мухльо.

Марк сложи ръка на рамото му.

— След всичко, което преживя, това е последната дума, с която бих те описал, младежо.

На другото легло Кайл Форман се надигаше от възглавниците, изглеждаше объркан.

Стефани отиде при него и попита:

— Как сте?

За секунда лицето на сенатора не изразяваше нищо, сякаш нямаше представа кой е и къде е. След това въздъхна дълбоко.

— Малко съм замаян. — Погледна системата и тръбичката, която влизаше в ръката му, след това се обърна към Дейв и Марк. — Дейв, как е Марти?

— Засега добре, благодарение на вас двамата — отвърна Стефани.

Форман поклати глава.

— Вие свършихте работата. Не знам как да ви…

От главното помещение се чу писукане. Стефани отиде там и седна пред контролното табло. След няколко секунди се върна усмихната в лечебното отделение.

— Един човек иска да говори с вас, сенаторе.

Той я погледна озадачено.

— Включи екрана в лечебното отделение, моля — нареди Стефани на бордовия компютър. — И повдигни горната третина на легло 3… под ъгъл 45 градуса. — Екранът на отсрещната стена светна и леглото на Кайл Форман бавно се повдигна. Стефани му помогна да седне.

На екрана се появи лицето на жена.

— Санди! — възкликна Форман.

— Скъпи…

— О, боже! Къде си? — Тя беше в болнично легло — облечена със зелена нощница и покрита с копринен халат „Версаче“.

— А ти къде мислиш? — отвърна Санди сияеща. Камерата се отдалечи и всички видяха новородено бебе с набръчкано розово личице. Беше увито в одеяло и спеше в ръцете на майка си. — Запознай се с Кайл младши — каза Санди и сълза на радост се търкулна по бузата й.

Хюстън, Тексас

Линкълнът премина през портала на Трета база, намираща се на осем километра от центъра на Хюстън. Час след изгрев-слънце небето беше мръсно оранжево, сякаш дете бе цапало по него с непочистена четка. Пътят бе мокър, чистачките работеха с пълни сили.

Шофьорът бе включил радиото. По всички радиостанции предаваха новини от бедствието в Лос Анджелис. В репортажите се казваше, че загиналите в Калифорнийския конферентен център са над хиляда, а ранените са стотици. Спасителните служби очакваха броят на жертвите да се увеличи, тъй като мнозина бяха в критично състояние или в неизвестност. Никой не бе поел отговорност за ужаса. Като евентуални организатори се сочеха множество заподозрени — от „Ал Кайда“ до анархистични терористични групи.

Маи въздъхна и поклати глава, когато чу как развълнуваните репортери описват невероятните спасителни машини на непозната организация, наречена „Е-форс“. Журналистите не спираха да се дивят на факта, че всеки опит за заснемане или филмиране на техниката е завършил с неуспех. „Е-форс“ сякаш се бяха появили от нищото. Никой нямаше представа кой стои зад тази организация, дали е държавна или частна структура на някоя тайнствена група филантропи.

Маи седеше на задната седалка и разсеяно слушаше радио. Покрай нея прелитаха сгради, обвити в дъждовна пелена. Тя се съсредоточи върху звука от плискащата се в линкълна вода от локвите и в нея нахлу смесица от емоции. Беше напълно изтощена, но никога не се бе чувствала толкова жива. Беше въодушевена, че е част от „Е-форс“. С времето щеше да стане ясно какъв ще е обликът на организацията.

Какво щеше да е полето им на действие в бъдеще? Беше доволна, че помогнаха на спасителните служби и спасиха живота на трима достойни мъже, но знаеше, че са способни на много повече. Но после един мрачен глас в главата й каза, че решението не зависи от нея. Дори не и от Марк Харисън. „Е-форс“ можеше да се развие като гражданска и напълно аполитична организация, но това си беше оксиморон. Възможно ли беше такава важна структура да остане аполитична за дълго?