Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

Момчетата от караваната изглеждаха доста неглиже. Типични студенти. Онзи, който бе пипал двигателя, имаше смазка по ръцете. Отначало Дракон протегна ръка, но като видя смазката, я оттегли с обезоръжаваща усмивка.

Тод също му се ухили в отговор.

— Извинявай, пич. Двигателят не е най-новият на света. Маслото е протекло.

Дракон усети лек пристъп на презрение към фамилиарниченето на момчето. Мразеше да го наричат „пич“.

— Дай да погледна — каза той.

Тод отстъпи. Стийв се приближи, а Дейв се въртеше на известно разстояние, близо до вратата на караваната.

— Лос Анджелис — отговори Стийв.

— Така ли? Заради момичета?

— Де да беше така — отвърна Стийв. — Кайл Форман ще изнася важна реч в конферентния център.

— Ами? — Гласът на Дракон беше напрегнат, докато измъкваше нещо изпод капака, и руският му акцент пролича. — Доста се е прочул напоследък, а? Беше време някой да се осмели да каже как стоят нещата. — Изправи се с остатъците от ремъка в ръка. — Да, скъсан е! — каза той и се ухили. — Предполагам, че никой от вас няма вратовръзка. Да, глупав въпрос.

— Не. Нямаме и копринен чорап, пич — отбеляза Дейв от другата страна на караваната. — Макар че, като се замисля, Тод може да има тайна, която не ни е споделил.

Стийв се засмя, а Тод го изгледа накриво.

Дракон усети стягане в стомаха и вкус на кръв в устата си.

— Мисля, че имам нещо, което може да ни свърши работа — каза той и си избърса ръцете в парцала, който Стийв му подаде.

Дейв се качи в колата и започна да свива нов джойнт.

Стийв се приближи към него, видя го какво прави и прошепна:

— Боже! Разкарай тези лайна!

Дейв се смути и бързо скри тревата под седалката.

Дракон се върна при тойотата, извади метална кутия изпод предната седалка и отвори капака й. Вътре имаше пистолет „Яригин“ на въоръжение в руската армия, увит в парче кадифе. До него лежеше гарота от струна на пиано с кожени дръжки. Извади гаротата, затвори капака и бутна кутията под седалката.

Върна се при фолксвагена. Стийв седеше на предната дясна седалка, Дейв се бе върнал към играта, а Тод още се взираше в двигателя.

Обувките на Дракон скърцаха по чакъла, докато вървеше бавно към караваната, жицата висеше до десния му крак. Когато минаваше покрай плъзгащата се врата, усети мирис на марихуана и се усмихна. Отиде отзад и видя, че Тод вади някакъв бушон.

— Добра идея — каза Дракон, а Тод се стресна и удари глава в капака.

— Мамка му! — възкликна Тод. Видя първо две лъснати обувки, а после се изправи и застана очи в очи с Дракон.

Той опъна жицата между двата си юмрука и каза:

— Не е идеално, но ще ви помогне да стигнете до следващата бензиностанция. — И се наведе под капака, за да сложи струната около зъбчатия механизъм и алтернатора.

Тод стоеше отстрани и го наблюдаваше. Дракон се затрудни да вдене струната около водната помпа към единия край на алтернатора. Уви лявата си ръка около вала и хвана долния край на струната, който се клатеше край зъбчатия механизъм. Изтегли го нагоре, издърпа жицата, стегна я умело и върза двете кожени дръжки.

Когато извади ръцете си изпод капака, ръкавите му бяха навити и Тод зърна за миг татуировката на лявата му китка. Тя изобщо не се връзваше с външния му вид и момчето беше шокирано.

Дракон се изправи и се огледа. Тод бавно се съвзе от изненадата, и то с огромни усилия.

— Фан… фантастично — каза той и отстъпи назад. На около метър от него се намираше парапетът на моста, а зад него — разпенената вода. Чайка прелетя ниско и повлече след себе си топъл повей.

По устните на Дракон се появи лека усмивка. Разбра, че хлапето е видяло татуировката, и за миг се замисли дали да не убие и тримата. Трябваше да стане бързо, което щеше да отнеме част от удоволствието, но въпреки това щеше да е забавно. Но се отказа. Обърна се и отиде до страничната врата на караваната.

Дейв и Стийв слязоха.

— Готово — каза Дракон.

— Супер! Благодаря, братле.

— Няма проблем. Мисля, че има бензиностанция на около петнайсет километра. Там сигурно ще поправят колата и ще успеете да стигнете до Лос Анджелис.

Дракон забеляза, че по горната устна на Тод е избила пот. Махна им и тръгна към тойотата. Запали двигателя и излезе на пътя, като си мислеше със задоволство, че на тези хлапета им остават само часове живот.

Санта Моника, Калифорния

13:37 ч. Тихоокеанско време

(6 часа и 40 минути преди инцидента)

— Какво? — Саймън Гардинър за малко да се задави с пържолата си.