Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

Лос Анджелис

16:01 ч. Тихоокеанско време

(3 часа и 16 минути до инцидента)

Дракон паркира тойотата пред четириетажния жилищен блок в Глендейл — неугледна тухлена сграда в затънтена улица. Не бе боядисвана от 60-те години, а контейнерите за боклук преливаха по разбитата алея. Миришеше лошо.

Тръгна по стълбите. Наоколо не се виждаше никой, стълбището също беше заринато с отпадъци, а по стените имаше петна от урина. Вонеше по-лошо, отколкото на алеята. Мъжът, когото търсеше, се казваше Декстър Тейт и живееше на третия етаж. Дракон бе идвал тук седмица по-рано, за да направи офертата.

Декстър го очакваше и отвори вратата, преди Дракон да почука. Тясното антре бе боядисано в противен розово-лилав цвят и водеше към миниатюрна всекидневна с два изтърбушени фотьойла и ниска маса, покрита с бутилки и пакети цигари. В ъгъла имаше голям телевизор. По него предаваха футболен мач между „Чарджърс“ и „Бронкос“.

Декстър се тръшна в един от фотьойлите и кимна към другия. Дракон пренебрегна поканата. Декстър запали цигара.

— Бих предпочел да не пушиш — каза Дракон, сграбчи цигарата му и я смачка.

Декстър застана нащрек и понечи да протестира, но се отказа.

— Предполагам, че всичко е наред? — попита Дракон и руският му акцент пролича на думата „предполагам“.

— Разбира се. Носиш ли втората вноска?

— Всичко с времето си, г-н Тейт, всичко с времето си. Искам да видя схемата. Разкажи ми какво си свършил… моля.

Декстър сви рамене и стана от фотьойла. До едната стена имаше шкаф на „ИКЕА“, който изглеждаше така, сякаш не е сглобен правилно. Две от полиците бяха килнати. Декстър отвори едно чекмедже и извади голямо руло хартия. Отиде до масата, избута всичко на пода и разтвори рулото. На него имаше схема на Калифорнийския конферентен център в сърцето на Лос Анджелис. Декстър вдигна няколко бутилки и ги сложи в ъглите на схемата, за да я държат разтворена. После придърпа едното кресло към масата. Дракон погледна над рамото му.

— Комплексът е огромен — каза Декстър и направи голям кръг с пръста си. — Това е приземният етаж — и той посочи една от хоризонталните линии. — Тук е рецепцията. Входовете са тук, тук и тук, има още четири от другата страна на главното фоайе. — И той заби показалец в хартията. — На приземния етаж има две големи аудитории, „Зала А“ и „Зала Б“. По една във всеки край. Събитието довечера ще е в „Зала А“, ето тук, на запад от главното фоайе. — Млъкна за миг и вдигна очи към Дракон, който се взираше в схемата.

— Над главното фоайе и рецепцията има три нива. Спортна зала, вътрешен басейн, малки помещения за срещи. На първото ниво има бар и ресторант. Но цялата сграда е добре вкопана — има шест нива под земята, от Б1 до Б6. На Б1 е разположена администрацията: офиси, складове. От Б2 до Б5 има паркинг. А Б6 е наполовина паркинг, наполовина складови помещения. Там държат всичко — от резервните електрически крушки до четириметровите видеоекрани. В задната част на комплекса е монтиран служебен асансьор. От другата страна на улицата има малък мол със супермаркет, банка, кино, два ресторанта и бензиностанция. Ето нещо, което може да ти се стори полезно. Един приятел от местния кадастър ми даде архитектурните планове на комплекса и околните сгради. Малко хора са ги виждали. Молът и паркингът срещу конферентния център са строени по едно и също време с него и всички са собственост на една и съща компания. Оказва се, че има служебен тунел, който свързва супермаркета с подземното ниво Б2 на комплекса. — И той прокара пръст по хартията. — Тесен е, но през него може да мине човек и води до електрическата инсталация на целия район. Главните табла са в конферентния център, ето тук. Влязох през тунела, за да сложа устройствата, като така избегнах проверките на охраната на основното ниво.

Дракон кимна.

— И къде постави устройствата?

— Едното е тук. — Декстър посочи шкаф близо до рецепцията на приземния етаж. — А другото, по-голямото, е на ниво Б1, точно под „Зала А“.

— Ясно. А охраната?

— Точно толкова затегната, колкото можеш да очакваш, но устройствата са добре замаскирани и защитени, няма как от тях да изтече химикал, който да попадне в обсега на детекторите, освен това не миришат. Кучетата няма да ги усетят.

— Ами камерите? Ти как…

Декстър докосна носа си.

— Имам приятел, много талантлив оператор — усмихна се той самодоволно. — Би трябвало да работи за Спилбърг. Направи ми диск с кадри на празни коридори, който вързах към системата и пуснах на камерите, наблюдаващи участъците, на които бях. Охранителите трийсет минути гледаха кино, докато бях в сградата. Така и не са разбрали, че съм влизал.