Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

Дракон не успя да потисне одобрителната си усмивка.

— Много хитро.

— Е? — каза Декстър и се обърна към Дракон.

Заглушителят на пистолет „Смит и Уесън“ беше на пет сантиметра от лицето му.

— Ставай.

— Ама аз…

— Нито дума. Към коридора.

Декстър Тейт сякаш бе пуснал корени.

— Коридорът? — Стана като насън от фотьойла и тръгна към вратата. — Не разбирам — каза той с треперещ глас. — Какво…

— Използвам хората само по веднъж. Мъртвите не говорят.

— Но аз няма…

— Спри.

Дракон мина покрай него към външната врата и се обърна. Декстър се взираше умолително в него. Дракон вдигна магнума и го застреля между очите. Главата на Декстър експлодира и към тавана и стените полетяха пръски кръв и мозък.

Дракон прекрачи трупа, върна се при малката маса и нави схемата. След това изтръгна дивиди плеъра изпод телевизора и пъхна в джоба си айпода, който видя на една от полиците на шкафа. Забеляза якето на Декстър, хвърлено на табуретка в кухнята. Взе портфейла от джоба му, като нарочно скъса подплатата. Накрая запрати ниската масичка към телевизора. Екранът угасна точно когато нападателят на „Бронкос“ се откъсна напред.

След като остави апартамента като след обичаен въоръжен грабеж — каквито се случваха поне десет пъти на седмица в тази част на Лос Анджелис — Дракон прибра оръжието в джоба си, мина спокойно по коридора, остави външната врата открехната и се върна в колата си. Никой не го видя да излиза.

17:02 ч. следобед Тихоокеанско време

(2 часа и 15 минути преди инцидента)

Дракон сви на юг от глендейлското шосе към Холивуд и се вля в натоварения трафик. Навсякъде имаше ченгета. На сто метра пред него се виждаше пропускателен пункт. Дракон хвърли поглед към огледалото за обратно виждане. Колите бяха калник до калник и нямаше никакви отбивки чак до пункта. Извади пистолета от джоба си и го сложи до „Яригин“ в металната кутия под предната седалка. Заключи я и хвърли ключа в жабката. Другите оръжия вече бяха в скривалище срещу конферентния център още преди посещението при Декстър Тейт.

Колата пред него бе спряна от две ченгета на мотоциклети и на Дракон му се стори, че ще го пуснат. Но тогава дадоха и на него знак да отбие. Към двете коли тръгна по един полицай. Вторият застана до тойотата, посочи на Дракон да свали прозореца и поиска книжката му. Без да каже дума, Дракон му подаде пластмасовата карта.

— Бихте ли слезли от колата, господине?

Дракон се подчини и ченгето го претърси.

— Отворете багажника, моля.

Дракон се наведе в колата и натисна едно копче. Багажникът се отключи и капакът му се вдигна нагоре. Полицаят отиде отзад и погледна в празното отделение.

— Имате ли оръжие, господине? — попита той и се взря в очите на Дракон.

Дракон срещна погледа му с точно толкова нервност, колкото беше необходимо.

— Ъ… не, полицай.

Ченгето тръгна да претърси и вътрешността на колата. Когато се надвеси в кабината, хвърли един поглед към натовареното движение и измърмори:

— Какво, по дяволите… — Направи крачка назад и видя колегата си, който тичаше към него и говореше по радиостанцията.

Двама старци на велосипеди прекосяваха пропускателния пункт, като се промушваха между колите. На багажниците на колелата им бяха прикрепени плакати. На единия пишеше: „2 колела — добре, 4 колела — зле“, а на другия: „Изхвърлете колите, качете се на велосипеди“.

Само след миг и двете ченгета бяха на моторите си. Запалиха ги и също тръгнаха между колите. Дракон беше учуден почти колкото полицаите, но всичко това му се стори много забавно. Усмихна се, качи се пак в тойотата и се върна в основния поток от коли.

18:24 ч. следобед Тихоокеанско време

(53 минути преди инцидента)

Саймън Гардинър вървеше мълчаливо на крачка пред родителите си. Стигнаха до стълбището пред полицейския участък, когато последните лъчи на залязващото слънце се процеждаха през далечните палми покрай магистралата. Виждаха се черните силуети на колите и мъгливата светлина на фаровете им.

— Липсата на самодоволство у теб е доста дразнеща, синко — каза Марти полусериозно.

— О, не се тревожи, татко, много съм самодоволен. Но да приемем, че парите, които ми дължите за адвокатските ми услуги, са част от това, което аз ви дължа, задето ме изпратихте да уча право.

— Е, все някога трябваше да се възползваме от това! — отвърна баща му.

Саймън ги поведе към мерцедеса си.