Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

През прозореца видя Калифорнийския конферентен център, огромния комплекс от зали и изложбени площи, в който след по-малко от осем часа щеше да поздрави от сцената хиляда ключови поддръжници. Нямаше как да не е горд и развълнуван, но все повече го тормозеше мисълта, че мястото му е на 4000 километра на изток, при Санди.

Първата кола от кортежа спря в подземния паркинг, следваше я автомобилът на Форман, а веднага след него и последното превозно средство от колоната. Четирима агенти на ЦРУ обградиха сенатора и всички тръгнаха през стъклен вестибюл към ярко осветената рецепция. Посрещна ги делегация от пет-шест души от мениджмънта на центъра. Член на неговия екип представи присъстващите. След още половин час учтиво здрависване и потупване по гърбовете Форман най-накрая стигна до апартамента си на последния етаж на хотел „Хилтън“, който се намираше до конферентния център. Хвърли сакото си на леглото, разхлаби вратовръзката си и освободи двамата агенти на ЦРУ, които му служеха за лична охрана.

Седна на леглото и се облегна на таблата, след това набра домашния си номер. Сега там трябваше да е пладне. Изчака малко, за да се осъществи връзката, и чу успокояващото звънене. Санди не вдигна. Обзе го тревога. След още няколко позвънявания затвори и набра отново. Чуваше само звънене. Натисна отривисто копчето за прекъсване на връзката и набра мобилния телефон на Санди. Каза си, че това може да означава само едно, и въздъхна тежко. „Знаех си, че така ще стане.“

Мобилният й телефон иззвъня пет пъти, преди да се включи гласовата поща. Форман примигна. Прекъсна връзката и хвърли телефона. Скочи от леглото и отиде в банята. Пусна водата, плисна си две шепи на лицето и студената вода го освежи.

Телефонът иззвъня. Той се втурна обратно в спалнята и грабна слушалката.

— Скъпи? — каза гласът от другата страна.

— Ох! Изкара ми акъла, Санд.

— Изпращах Мариан до таксито.

— Разбира се, сестра ти, как можах да забравя… — Полагаше нечовешки усилия да звучи спокойно.

— Всичко е наред — добави Санди. — Отпусни се преди речта и престани да се тревожиш!

— Добре, шефе — изсмя се той.

— И още нещо, скъпи — успех!

Монтерей, Калифорния

10:13 ч. Тихоокеанско време

(9 часа и четири минути преди инцидента)

Дракон огледа хотелската стая. Четири стени, легло, баня, арсенал от оръжия. На леглото имаше два 7,62-милиметрови автомата М60, които изстрелваха по 550 куршума в минута. До тях — кутия с 1000 бронебойни патрона М61. До възглавниците лежаха два от най-мощните пистолети на света, „Смит енд Уесън“ модел 500 „Магнум“ и полуавтоматичният „Марк XIX Дезърт Игъл“ 50-и калибър на израелската армия. До тях се виждаше кожена кутия с шест ръчни гранати М67, всяка с гарантиран радиус на смъртоносно поразяване от пет метра. Колекцията завършваше с положения на възглавницата любим командоски нож на специалните части — „Фейърбейърн Сайкс“ 2.

Външният вид на Дракон беше съвсем обикновен. Той бе на четирийсет и седем години, със светлокестенява къса коса, побеляваща на слепоочията. Лицето му беше незабележително, може би само носът му бе малко по-голям от нормалното. Очите му бяха воднистосини. Носеше светлосиня риза, бежови панталони и консервативни обувки. Изглеждаше като колежански преподавател на почивка или средно ниво мениджър в свободния си ден. Само една подробност намекваше за нещо друго, за нещо мрачно — червена татуировка на дракон от вътрешната страна на лявата китка. Опашката на дракона минаваше по цялата му ръка. Съществото имаше ужасяващи черни очи и дълъг език. И сякаш беше изплюло думите Смърт, Завоевание, Чума и Война, татуирани до него.

Външният вид на Дракон може и да беше незабележителен, но пък биографията му бе като филм за Бонд. Едно време се казваше Игор Андреевич Маканов, син на Андрей и Лена Маканови. Баща му бе пратен в Гулаг през 1975 година, където умря от гангрена, причинена от измръзване. Лена бе полякиня. Едва бе навършила 12 години, когато руснаците завзеха родината й. Игор имаше сестри — Ангела и Аня, които заедно с майка си починаха от недохранване в Москва. Игор бе най-малкият в семейството и само той от всички оцеля. Когато стана на седемнайсет, постъпи в армията. След това бе обучен в Спецназ, съветските специални служби.

През 1991 година, след разпадането на Съветския съюз, Игор унищожи всички следи от предишния си живот и се премести в Америка. Промени външния си вид и заличи миналото си. Бързо си изгради връзки с мафиотските семейства по Източното крайбрежие, които с радост възлагаха задачи на наемник без минало. В търсене на нещо по-надеждно, той се премести на юг, където стана личен бодигард на семейството на тексаски петролен магнат. Когато избраха най-младия син на семейството на висока политическа длъжност, Игор замина заедно с него във Вашингтон.