Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

Всички погледи бяха впити в големия екран. Синтезаторният глас на Сибил разцепи тишината.

— Най-точно съвпада РЕХКТХИ.

Всички мълчаха известно време, но после Том се изсмя.

— Супер! Това е майката на Си 3 Пи О, нали?

Джош седна и прокара пръсти през косата си. Имаше тъмни кръгове под очите. Наведе се напред, подпря лакти на коленете си и се загледа в екрана. После изведнъж се изправи. Всички се обърнаха към него.

— Сибил — каза той след дълга пауза. — Добър опит. Да погледнем втората поредица цифри — 6858876568.

Отново настъпи тишина. Том премяташе писалка в лявата си ръка.

— Най-близкото съвпадение е ХИДЖХКИО.

Том хвърли писалката върху конзолата, закачена за инвалидната му количка.

— Добре — въздъхна Джош. — А сега, Сибил, третата поредица — 7876345256.

Настъпила тишина, след това компютърът каза:

— СЛЕДИ НОЖ САЛ.

— О, за бога! — възкликна Пийт.

— Всичко е наред, това е анаграма — обади се Джош. — ЛОС АНДЖЕЛИС.

Марк погледна криптографа и кимна.

— Значи ченгетата подозират, че нещо голямо ще се случи в Лос Анджелис.

— Да, но най-вероятно нямат представа какво или са кодирали останалата информация. Не успя ли да изолираш и други ключови думи, Том?

— Не.

— Което значи, че и ние нямаме никаква представа какво предстои да се случи.

Центърът на Лос Анджелис, 10:11 ч. Тихоокеанско време

(9 часа и 6 минути преди инцидента)

Сенатор Кайл Форман изпъна, доколкото можа, дългите си крака от задната седалка на мерцедеса и се загледа в прелитащите покрай прозорците сгради на булевард „Пико“. Слънцето грееше ярко в безоблачното синьо небе. „Тук може и да ми хареса“, помисли си той. Когато преди четири часа излетя от летище „Кенеди“, остави след себе си сиво небе и дъжд. Понякога му беше трудно да повярва, че Лос Анджелис и Ню Йорк са част от една и съща страна. Винаги когато кацаше на ЛАКС, се чувстваше като в чужда държава, екзотична като името на града.

Колата влезе в къс тунел и той видя отражението си в стъклото — високи скули и масивна долна челюст, пригладена назад прошарена коса, големи лешникови очи, които издаваха италианския му произход. Изглеждаше уморен. Работеше много и му личеше. Кожата около очите му се бе поотпуснала, имаше бръчки в ъгълчетата на устата. Погледна куфарчето, което лежеше на коленете му, и се опита да се съсредоточи върху предстоящата работа, но мислите му продължаваха да текат все в една и съща посока — Санди. Изобщо не му се искаше да я оставя точно в този момент. Беше възможно най-неподходящият. Предната нощ я откара на пожар в болница „Маунт Синай“. Оказа се фалшива тревога, но терминът й беше само след два дни. Бебето можеше да се роди всеки миг.

Проклинаше наум графика си. Искрено вярваше в каузата си, но понякога… Обаче накрая разумът винаги тържествуваше. Събитието бе планирано преди осем месеца. Нямаше как да знае.

Речта тази вечер щеше да е най-важната в живота му, кулминацията на двугодишна кампания и пълно посвещаване. Увлече се по екологията преди три години. Търсеше нова посока в кариерата си и много бързо изпита симпатия към това, което вече смяташе за най-важната кауза на епохата. Екоактивизмът, както вече обичаше да казва, бе над политиката.

Критиците на Кайл Форман — а те бяха много и от целия политически спектър — твърдяха, че той не прави нищо друго, освен да проповядва на вярващите. Той знаеше, че това не е вярно и че само за две години организацията му „Една земя“ се бе превърнала от група ентусиазирани съмишленици в глобална инициатива с повече от милион членове, които плащаха членски внос. Но дори той трябваше да признае, че събитието тази вечер е по-скоро демонстрация на сила.

Не го правеше единствено за спечелване на политическо влияние, не беше и само реклама. Той искрено вярваше в каузата си, а и бе от хората, които се отдават с цялото си сърце и душа на това, към което изпитват страст. На четирийсет и три години Форман беше в разцвета си; беше един от най-популярните и обичани сенатори, на когото предричаха, че ще стигне чак до върха.

Издигането му бе забележително. Беше роден в бедно семейство и отгледан от овдовялата си майка във Форд Хайтс, Чикаго. Бе принуден да се бори за всеки свой успех. След като завърши с отличие „Йейл“, реши да се отдаде на политиката, защото вярваше, че само тя може да промени нещо. На тази арена имаше шанс да се пребори за повече положителни промени в света. Бързо разбра, че притежава вродена харизма и общува лесно с хора от всички слоеве. Тези качества, заедно с неизчерпаемата му енергия го отведоха на пътя към великите дела доста преди медиите да го направят известен.