Майкъл Уайт - Равноденствие

И в този миг Лора чу свистенето. Сякаш идваше от стената вдясно от тях. Последваха още три. Нещо перна Филип, а два свистящи предмета минаха покрай него и се удариха в стената вляво от тях. Филип клекна и свистенето мигом престана. Лора се сниши и пропълзя до него.

— Добре ли си?

— Май да. Какво беше това, по дяволите?

На пода Филип видя две счупени стрели, дълги само по няколко сантиметра. Други две се бяха забили в раницата.

— Стой ниско долу — прошепна той и двамата запълзяха към арката.

Щом минаха през нея, Филип седна и извади едната стрела.

— Играта можеше да загрубее — каза и я хвърли настрана.

— Добре, че беше раницата — отбеляза Лора, докато разглеждаше острия връх на другата стрела. — Какво гледаше на пода?

— Някакъв надпис на английски. Със златни букви пишеше: „Само чистият ще премине“.

Лора го погледна в очите и тъкмо се канеше да каже нещо, когато и двамата по-скоро усетиха, отколкото чуха, нисък тътен. Няколко дълги секунди стените сякаш вибрираха. Филип и Лора бързо долазиха до отсрещната стена и се притаиха, притиснати един към друг. От тавана се посипа прах. Преди тътенът да заглъхне, усетиха как покрай тях минава струя въздух и сякаш и последната молекула кислород беше изсмукана от помещението. От горната част на арката се откъсна огромен скален блок и падна с грохот на земята, като затвори плътно входа. Бяха в капан.

Взрян в часовника на стената на кабинета си, Мънро наблюдаваше как секундите се изнизват една по една. Току-що беше изпратил дузина полицаи на три различни места в Оксфорд със задачата да открият Малкъм Бриджис: първата група се отправи към малкия му апартамент на Ифли Роуд, втората — към къщата на Лайтман в северната част на града, а третата — към кабинета му във факултета по психология. Мънро беше почти сигурен, че няма да го открият на нито едно от трите.

Значи така, Бриджис бе ходил на мястото на второто убийство. Нямаше непоклатимо алиби за времето на това убийство, но пък имаше за първото, което означаваше, че работи с някой друг. Добра версия, но Мънро инстинктивно усещаше, че нещо в нея не е както трябва; освен това нямаше никакви доказателства в подкрепа на тази идея.

Добре, каква беше ситуацията до момента? Още едно убийство, четири отделни случая и шест мъртви младежи, а какво знаеше той със сигурност? Бриджис имаше някаква връзка с всичко това, но едва ли работеше сам, а се очакваше още едно убийство тази вечер, точно след полунощ. Как би могъл да го предотврати, ако не хванеше Бриджис? А дори и тогава, дали арестуването на този човек би осуетило убийството? Мънро разтърка очи. Изведнъж се почувства страшно уморен.

Телефонът иззвъня.

— Мънро — каза той вяло.

— Хауард се обажда.

— Надявам се да имаш добри новини.

— Да, имам новини — отвърна Смейлс. — Но не съм сигурен как да ги тълкувам. Става въпрос за това, че кръвната проба се оказа на… как да се изразя? На една неслучайна личност.

Лора и Филип останаха в пълен мрак. По ниския таван на това помещение нямаше светещи кристали и когато затвори изхода, камъкът прекъсна и слабата светлина, която идваше откъм коридора. Филип отвори раницата и затършува за фенерите. Включи и двата и подаде единия на Лора. Обходиха стените с лъчовете им. После Филип стана и отиде да огледа мястото, където само допреди секунди имаше вход, и освети гладката каменна повърхност. Не успя да види никаква пролука. Камъкът беше паснал на мястото си плътно.

Лора освети с фенера срещуположната страна, после пода и тавана. Помещението беше с площ не повече от четири квадратни метра и таванът беше много нисък. Изведнъж си помисли дали няма да се задушат от липса на въздух. После, за свое най-голямо учудване, забеляза някаква неравност по иначе гладката стена. Беше надпис, вече познатата фраза: ALUMNUS AMAS SEMPER UNICUM TUA DEUS.

— Ела да видиш — каза тя и се наведе да разгледа надписа, опипваше буквите с пръсти.

Буквите бяха от метал и се издаваха на милиметър-два от повърхността на скалата. Когато ги натиснеше, влизаха в нея, а когато си махнеше пръста, се връщаха в първоначалната си позиция.

— Става все по-интересно — отбеляза Лора. Филип натисна някои от буквите, наблюдаваше ги как пак изскачат.

— Дали не е някакъв вид заключваща комбинация? Може би ако натиснем правилната поредица, ще успеем да се измъкнем.

— Много се надявам да е така — каза Лора мрачно. — Но как, за бога, ще открием вярната комбинация? Не можем просто да гадаем, сигурно има милиарди възможни конфигурации.