Майкъл Уайт - Равноденствие

— Как се сети? — попита Филип.

— Всъщност беше очевидно… Злато.

— Дали ще е възможно да си малко по-обстойна?

— Aurum, латинската дума за злато. Скрита е в загадъчното изречение на пазителите. ALUMNUS AMAS SEMPER UNICUM TUA DEUS. А и U в „ALUMNUS“, R в „SEMPER“ и U и M в „UNICUM“.

— Ти си гений, Лора — каза Филип.

— Знам.

— Значи умът ти не е спирал да работи върху задачата? Въпреки онова, което…

— Е, аз съм жена, мога да върша няколко неща едновременно — отвърна тя с усмивка.

На двадесетина метра пред тях имаше врата. Беше открехната и в коридора се процеждаше лъч светлина.

Отидоха до нея и надникнаха.

Помещението бе осветено от полилей със свещи, окачен под куполовидния таван. В дъното имаше огромна златна пентаграма. Беше поне два метра в диаметър и беше поставена на подиум близо до стената. Вдясно от пентаграмата имаше стъклена врата. Приличаше на огромен хладилник със заскрежена витрина.

До пентаграмата стояха двама мъже. Бяха облечени в дълги черни роби с качулки. Мъжът отдясно тъкмо се навеждаше, за да оправи нещо по металната конструкция.

— Лора, радвам се, че успя да дойдеш — чу се познат глас.

По тялото й премина тръпка на ужас, осезаема физическа реакция, мигновена и силна. Филип зяпна. Лора стисна очи, болезнено осъзнала какво всъщност става. Филип си помисли, че ще се разплаче, но вместо това тя вирна брадичка и влезе в залата.

Джеймс Лайтман изглеждаше неуместно спокоен като че ли се срещаха в кабинета му или в някое кафене на главната улица. Стоеше със скръстени на гърдите ръце и изглеждаше изпълнен с увереност и енергия. Ясните му кафяви очи искряха на светлината на свещите. До него стоеше Малкъм Бриджис, с безизразен поглед. Сенките, които падаха върху лицето на младия мъж, го правеха да изглежда като маска на смъртта.

— Идваш в най-подходящия момент — каза Лайтман.

Лора усети, че й се повдига.

— Какво е това, по дяволите? — Лицето й бе пламнало. — Как можа да…

С едва доловима усмивка на устните, Лайтман рече:

— Не ми казвай, че не си подозирала, Лора. С твоето живо въображение.

— Мога да повярвам, че той е способен на подобно нещо — каза Лора и погледна кръвнишки Бриджис, който отвърна на погледа й ледено. — Но ти, Джеймс? Защо, за бога?

— Защо, за бога, бих искал вечен живот ли, Лора? Чакай да помисля.

— Но тези окултни ритуали…

— Светът щеше да е много сив, ако всички вярвахме в едно и също, не мислиш ли? Но… достатъчно за това. Трябва да ви поздравя, и двамата, че успешно преминахте през изпитанията на Пазителите. Малцина са успявали. Щеше да ми е любопитно да видя документа, по който сте се водили, но вече нямам нужда от такива неща. Скоро задачата ми ще бъде изпълнена — каза той и посочи пентаграмата.

— Както знаете от собствените си дръзки разследвания — продължи Лайтман, — тази вечер ще ми бъде доставен и последният орган, и тогава ще може да започне същинската работа. Съвсем скоро ще дойде и последното попълнение.

Лора понечи да каже нещо, но Лайтман вдигна ръка.

— Сигурен съм, че това, което имаш да кажеш, е изключително важно, Лора, скъпа, но позволи ми първо да довърша обяснението си. Мисля, че ще ти е от полза. Не знам дали го съзнаваш, но вие двамата — той хвърли бърз поглед към Филип — никога повече няма да видите светлината на деня. Не е възможно да се върнете по тунелите на Пазителите, а има само още един друг изход оттук. Това е пътят, който свързва библиотеката с тази зала, и само аз имам картата — допълни той и се потупа по гърдите.

— Тунелът, създаден от Джон Милинър — каза Лора.

— Да, мой предшественик в не едно отношение.

Лора изглеждаше озадачена.

— Да, това е още едно парченце от мозайката, което вие двамата пропуснахте — каза Лайтман. — Джон Милинър не е бил само професор по медицина в университета, но и главен библиотекар. Главните библиотекари на Бодлеанската библиотека са били водачи на моя орден, Ордена на Черния сфинкс, от повече от десет поколения. Всеки от нас е допринесъл по малко към огромната мрежа тунели, намираща се под библиотеката. Грубата строителна работа е спряна много, много отдавна, но всеки от нас е направил някои козметични подобрения или реконструкции. Моят принос е тази свръхмодерна хладилна камера.

— А той, предполагам, ти е служил като екзекутор — каза Лора и кимна към Бриджис.

— 0, съвсем не, моя скъпа, умна Лора — отвърна Лайтман. — Опасявам, се, че тук много грешиш. Малкъм има своите неоспорими таланти, но той не е убиецът, когото търсиш. Тази отговорност е поверена на един друг млад колега. Той смени доста имена през годините, но в университета е известен под името Джулиъс Спенсър. Официално той е един амбициозен психолог, който понастоящем работи в Америка. Така поне смята полицията. Горкият главен инспектор Мънро, усилията му се оказаха доста безплодни напоследък… Но това сега няма значение. Има нещо обаче, което бих искал да изясним относно моя колега.