Майкъл Уайт - Равноденствие

Взе документа на Нютон от ръцете на Филип, седна на земята и опря гръб на каменната колона. Светлината, струяща от тавана, беше достатъчно силна, за да можеш да четеш.

— Да видим коя информация сме използвали досега — каза тя. — Цветовия код, да, дори два пъти. А и тук май няма приложение. Живакът е метал, но другите два символа са на Сатурн и слънцето, следователно символът на Меркурий трябва да се отнася не до метала, а до планетата.

Филип клекна до нея и каза замислено:

— А разположението на символите? Може би и това има някакво значение.

И двамата се загледаха в документа, опитваха се да намерят връзка между разположението на символите и схемата на лабиринта, която Нютон беше прерисувал от оригинала.

— Въпросът не е в разположението им — каза изведнъж Лора. — А в последователността им в заклинанието.

И посочи стиха на латински, който бяха получили, като използваха кода на Чарли. Филип извади превода, който бяха направили предната вечер.

— Точно така… „Ти си Меркурий могъщото цвете — прочете Лора на глас. — Ти си творецът на Слънцето, Луната и Марс“. Да, това е. Объркали сме се от самото начало. Трябвало е да тръгнем по десния коридор, под знака на Меркурий.

Върнаха се до арката на кръглото помещение, поспряха за миг пред двата диска, след което тръгнаха право напред, тоест по десния коридор спрямо арката. След няколко минути стигнаха до Т-образно разклонение. На стената пред тях отново имаше два диска. На десния беше изобразен символът на Венера, кръг с кръст в основата. А на левия стоеше символът на слънцето.

— Трябва да има още четири разклонения — каза Филип, — със символите на луната, Марс, Сатурн и Венера, в този ред. Без документа би било абсолютно невъзможно да минеш през тази плетеница — допълни той и тръгна по левия коридор.

Пътят до следващото разклонение правеше множество чупки и завои и сякаш нямаше свършване. Накрая стигнаха до стръмен наклон. Когато го изкачиха, бяха целите в пот и едва си поемаха дъх. Филип се наведе и опря ръце на коленете си. Лора избърса потта от очите си и се загледа в двата диска на стената. На десния имаше полумесец, символът на луната, а в центъра на левия се виждаше знакът на Меркурий.

На следващото разклонение видяха символа на Марс, кръг с излизаща от него стрелка надясно, и тръгнаха по тунел, който се спускаше стръмно надолу. Излязоха в просторен коридор, приблизително четири метра широк. В стената срещу тях имаше три отвора, а вляво от първия имаше три диска. Този път символите бяха на Меркурий, Сатурн и слънцето.

— Средният — каза Лора убедено и двамата тръгнаха по тесен коридор. Раменете на Филип забърсваха стените. Тунелът се спускаше полегато и когато го изминаха, се озоваха в кръгло помещение с куполовиден таван. Разположени на равни разстояния една от друга имаше шест арки. Вляво от всяка видяха обичайните дискове. Върху всеки имаше различен символ, изобразяваш една от планетите, упоменати в заклинанието. Арката със символа на Венера беше втората от ляво на дясно.

Филип свали раницата, подаде на Лора бутилката с вода и си погледна часовника. 22:43. После пробва мобилния си телефон.

— Няма сигнал естествено. — И го прибра в раницата.

— И моят няма — каза Лора. — Нищо чудно. Над нас има поне трийсетина метра камък.

Филип сложи раницата на гръб.

— Е, готова ли си?

Лора кимна.

— Напред тогава.

Отначало коридорът беше изключително тесен. Наложи се Филип да свали раницата, раменете му болезнено се триеха в грапавите стени. Но след десетина метра проходът се разшири и можеха да вървят свободно един до друг.

Тук светещите кристали по тавана бяха натрупани по-нагъсто и в тунела беше много по-светло, отколкото в предишните. Те ускориха крачка. Точно пред тях имаше арка, водеща към друга пещера. Изведнъж Филип спря и се загледа в земята. Лора, беше на два-три метра зад него, видя, че се вглежда в нещо върху пода. Той продължи бавно напред, вървеше полуприведен и не откъсваше поглед от знаците.

— Ела да видиш — подвикна й. — На английски е. Пише…