Майкъл Уайт - Равноденствие

Лайтман отстъпи крачка назад и измъкна пистолет. Насочи го директно към Бриджис и каза студено:

— Малкъм, може би ти ще ни кажеш нещо за своята роля в цялата тази история.

Беше тихо като в мавзолей. Тук, на тридесет метра под Бодлеанската библиотека, не достигаше нито звук от обикновения ежедневен шум на живота отвън, нито грохотът на трафика, нито глъчката на хората, всичко това беше останало горе, на повърхността. Четиримата сякаш се бяха върнали във времето. Ако се изключеше модерната хладилна камера на Лайтман, спокойно можеха да стоят тук заедно с Милинър, когато за пръв път е оглеждал залата, или с Нютон, когато е бил тук със своите сподвижници и друг комплект от пет човешки органа.

Бриджис бавно вдигна ръце, гледаше ту лицето на стареца, ту пистолета. По челото му изби пот.

— Какво… — заекна той. — Какво искате да…

— Естествено, ти не би искал да признаеш. Филип понечи да се намеси, но Лайтман го спря със зловещ поглед.

— Това няма нищо общо с вас, господин Бейнбридж.

После даде знак на Бриджис с пистолета.

— Е? Слушам те.

— Аз не…

— Малкъм, Малкъм — въздъхна Лайтман и поклати глава. — Не ми губи времето, моля те. Да започнем от началото, а? Какво ще кажеш? Ще ти помогна. Едва ли си наясно, но аз знам за теб много повече, отколкото можеш да си представиш. Познавам множество полезни хора на доста интересни места. Знам например, че си бил на мястото, когато моят колега… да го наречем Джулиъс, а? Добре, когато Джулиъс е осигурявал мозъка. Полицията е намерила капка от твоята кръв в къщата на момичето. А преди две седмици камерата те е записала как ровиш в кабинета ми вкъщи. Имам и други уличаващи записи на разговорите между теб и шефовете ти.

Бриджис изведнъж се промени. Вече не беше блед учен с вампирско лице, съучастник в поредица престъпления. Стана някак по-обикновен.

— Знаеш за кого работя — каза той. Гледаше Лайтман право в очите. — Получавам заплатата си от твоите данъци. И ако наистина си подслушвал разговорите ми, в което се съмнявам, значи знаеш, че те стигат до Милбанк. Отидох в къщата на момичето с надеждата да попреча на Спенсър. За съжаление закъснях и не успях да спася живота й, само видях как я убива. Сега съм тук, за да ти попреча да довършиш започнатото.

Лайтман го удостои с ледена усмивка. Но Лора долови, че непроницаемата му броня от увереност вече не е толкова лъскава.

— Ех, тази самоувереност на младостта — каза Лайтман. — Как да не й се възхити човек! Но мисля, че малко си закъснял, момчето ми. Разбира се, не можеше да ни спреш по-рано, нали? Нямаше за какво да се хванеш. Джулиъс е много старателен, изпипва си нещата. Какво щяха да си помислят шефовете ти, ако им представеше една абсурдна история, в която главният библиотекар, междувременно загадъчно изчезнал, е всъщност водач на група окултисти, които се канят да призоват Тъмните сили с някакъв зловещ ритуал? Докато ние си говорим тук, Джулиъс се подготвя да прибере и последния орган.

Без да каже нищо, Бриджис свали ръцете си.

— Не, не, по-добре ги дръж вдигнати — каза Лайтман грубо и махна с пистолета.

Бриджис се подчини.

— Още нещо — добави Лайтман, като хвърли бърз поглед към Лора и Филип. — Може би си мислите, че съм крехък старец, но по-добре не се опитвайте да ме надвиете. Аз съм отличен стрелец и доста по-ловък, отколкото може би изглеждам.

Пое си дълбоко дъх и добави:

— Ще ви помоля, и тримата, да седнете ето там, благодаря. — И посочи пентаграмата с пистолета.

— Джеймс, не смяташ ли, че вече прекали? — каза Лора.

— Нищо не си разбрала, нали, Лора? — отвърна Лайтман. — Това не е игра. Всичко е напълно сериозно. Прекарах последните десет години от живота си в подготовка на този тъй деликатен процес и тази вечер е неговата върхова точка, завършекът на тази усилена работа. Няма да ви позволя да ми попречите. Моля, направете каквото ви казах.

— Не мога да повярвам, че си способен на такова нещо! — изсъска Лора.

Филип я хвана за лакътя и Лайтман подкара тримата към подиума, върху който стоеше пентаграмата. На пода имаше кутия с инструменти. Лайтман вдигна капака. Вътре имаше тръбен ключ, няколко отвертки, гаечни ключове, болтове и гайки, и ролка сива лепенка. Той взе лепенката и я подаде на Лора.

— Завържи им китките за пентаграмата. Вие двамата, сядайте долу — обърна се той към двамата мъже.

После опря дулото на пистолета в гърба на Бриджис и го побутна, така че той да го усети между лопатките си.