Майкъл Уайт - Равноденствие

— Хайде де, кажи ми, какво откри? — попита Лора нетърпеливо.

— Доста налудничави неща всъщност — отвърна Филип. — При работата на алхимиците е нямало никаква последователност, никаква приемственост. Всичките са били маниаци на тема секретност. Сега разбирам защо Чарли е бил привлечен от този свят. Там всичко е ставало с кодове и тайни езици, всеки алхимик е пазел откритията си от останалите. Определено не са си падали по съвместната работа и всеки е тълкувал откритията си по различен начин. Много често описанието, оставено от един алхимик относно дадено откритие, напълно противоречи на описанието на друг алхимик за същото откритие. Въпреки това — Филип се прозя и разтърка очи — има няколко общи неща. Първо, те всички са започвали експериментите си с набор от прости химични елементи, които забърквали и нагорещявали, за да видят какво ще стане. Второ, почти всички алхимици са използвали текста от Изумрудения скрижал като основен източник на информация, взимали са от него нещо като „рецепти“. С малки изключения всички описват един и същ резултат при нагряване на сместа, а именно, че променя цвета си. Последователността на цветовете винаги била една и съща: сместа бивала първо черна, после ставала бяла, след това жълта и накрая червена.

— Така било значи.

— Точно така — каза Филип.

— Но и тази информация не ми помогна много — каза Джо с усмивка. — Освен, че ме накара да се съсредоточа върху цветовете в съобщението на Чарли и върху евентуалната им връзка с цифрите, защото той очевидно ги беше обвързал по някакъв начин. При криптоанализа нищо не се прави случайно, а Чарли е… бил е… майстор.

— И какво направи?

— Нищо особено — каза Джо. — Просто изведнъж го видях.

— Какво видя?

— Цифрите 5,5,6,3 в една от колоните на скиталата.

— Думата „черно“ е с пет букви, бяло — пет, и така нататък. Това ли имаш предвид? — попита Лора.

— Точно това. А то, мамо, се нарича „ключ“.

— Е, благодаря ти, Джо. И аз имам някакво ниво на интелигентност.

— Текстовият масив е всъщност поредица инструкции — намеси се Филип. — Ето разпечатката.

ПРЕДИ ВСИЧКО ИЗПОЛЗВАЙ СЪЩИЯ КЛЮЧ ДА ДЕШИФРИРАШ ДОКУМЕНТА НА НЮТОН. ИЗТЪЛКУВАЙ ЗАКЛИНАНИЕТО — МОЖЕ ДА ТЕ ЗАИНТЕРЕСУВА. ЧЕРТЕЖЪТ ПОКАЗВА ЛАБИРИНТА ПОД БОДЛЕАНСКАТА БИБЛИОТЕКА. ВЛИЗА СЕ ОТКЪМ ТРИЛ МИЛ СТРИЙМ, ВРАТАТА Е В СТЕНАТА ШЕСТДЕСЕТ И ТРИ СТЪПКИ НАВЪТРЕ ОТ ЗАПАДНИЯ ВХОД. В КРАЯ НА СТРАНИЦАТА ИМА ВАЖЕН ЦИТАТ: ЩЕ ТИ ТРЯБВА ПО-КЪСНО. УСПЕХ!

— Браво, Джо! — възкликна Лора. — Сега е мой ред! — Тя скочи от дивана. — Документът на Нютон. Филип, подай ми го, ако обичаш. И ми донеси цялата кана с това твое прекрасно кафе.

Лора разгъна листа на масата в дневната. Чарли беше използвал цветен принтер с висока резолюция и на копието се виждаше всяка чертичка и гънка на оригинала. Фонът беше в цвят тъмна охра, а буквите — в различни нюанси на сивото. Лора прецени, че Нютон не е написал текста наведнъж, а го е дописвал с различни мастила дълго време. По краищата на листа имаше скицирани диаграми и образи, символи и формули. Какво ли означаваше овнешката глава… и един символ на слънцето… и няколко гръцки букви?

Най-отгоре беше написано: PRINCIPIA CHEMICUM от Исакус Нютонус, следваха два реда на латински.

— Подзаглавието е единственото смислено нещо в целия текст, поне на пръв поглед — каза Лора и опря лакти на масата. — Прочетох го още в колата, докато се връщахме от Лондон.

— Смислено ли? — почти в един глас възкликнаха Филип и Джо.

— Господи, къде сте учили вие двамата? Тук пише:

„От ръкописа на адепта Рипли, допълнен от моите собствени изследвания и експерименти. Преведен от оригиналния египетски текст“.

Останалата част от страницата беше разделена на две почти равни половини. Първата се състоеше от текст, подобен на този в DVD-то на Чарли. Под него имаше груб чертеж, изобразяващ преплетени линии, нещо като лабиринт от коридори. В основата на чертежа няколко линии се простираха почти до края на страницата, а до него имаше едно изречение на латински:

ALUMNUS AMAS SEMPER UNICUM TUA DEUS

— Пак си ти, мамо — каза Джо уморено.

— Хм, наистина малко странно изречение. Буквално се превежда: „Ученико, обичай винаги… единствено може би… твоя… бог“, което е доста тромаво, затова мисля, че ще звучи по-добре горе-долу така: „Адепте“, да, адепт определено е по-добре за alumnus … „Адепте, винаги обичай своя бог“.

— „Адепте, винаги обичай своя бог“? Звучи някак… като завет. Нещо като подпис или завършек на документ? — обади се Филип.