Майкъл Уайт - Равноденствие

Под тези цифри имаше текстов блок, съставен от стотици слети букви.

— Това ли е всичко? — попита Филип и заскролира надолу, но нямаше нищо друго.

— Знаеш ли, твоят приятел Чарли Тъкър е малко нещо като легенда в Математическия факултет — каза Джо и направи жест на Филип да й отстъпи мястото си.

Лора погледна дъщеря си.

— Е, не беше много далеч от истината, като се нарече в записа „гений“.

— На мен ли го казваш? Професор Норингтън, води ни теория на множествата, го помни още от времето, когато е започнал да преподава в Оксфорд. Преди да стане преподавател, Норингтън е работил в ЦРУ и МИ-6 като разбивач на кодове. Та той твърди, че Чарли бил единственият математик, когото познавал, способен да създаде кодове, които дори той, Норингтън, не можел да разбие.

— Добре, но Чарли все пак иска да получим тази информация, нали?

— Разбира се — отвърна Джо. — Но това е било в кръвта му, не е можел да я даде просто ей така.

— Супер — отвърна Лора, отиде до дивана и се тръшна на него.

— Но за късмет — продължи Джо — вие познавате още един гений… всъщност генийка първокурсничка, която тъкмо учи теория на множествата, доста полезен предмет при разбиване на кодове.

После щракна с пръсти, загледа се в екрана и добави:

— Освен това обожавам предизвикателствата.

— Мамо… мамо, събуди се.

Лора отвори очи. Джо се бе навела над нея. Лора въздъхна и се надигна. Беше заспала на дивана.

— Господи, колко е часът?

— Четири и петнайсет.

— Къде е Филип?

— Тук съм — каза той от вратата. Носеше поднос. — Мисля, че всички имаме нужда от това.

Остави кафетата на ниската холна масичка пред дивана и добави:

— Джо поне със сигурност. Ти проспа целия екшън.

Усмихна се на Джо и гордо каза:

— Дъщеря ни разби кода на Чарли.

— Е, само част — поправи го Джо.

Лора изведнъж се оживи, вече беше съвсем будна. Грабна едното кафе, седна на дивана и каза:

— Започни от самото начало и говори бавно.

Джо държеше някакви листове.

— Отначало опитах какво ли не — започна тя, — но нищо не излизаше. При този вид дейност трябва да експериментираш, няма друг начин. После се замислих за това, което Чарли каза за рубиновата сфера. Той спомена скиталата и изведнъж ми хрумна, че кодът, който е използвал, също е скитала. Другото, което ме наведе в тази посока, беше числото 3.5 след поредицата от цветове. А после и онзи масив цифри. Седем реда от по четиринадесет привидно случайни цифри. Реших, че сигурно има някаква комбинация, някаква поредица цифри, която е като ключ към цялото множество. Разпечатах цифрите. После направих тръба от хартия с диаметър точно 3.5 сантиметра.

— И цифрите паснаха?

— Не.

— Тогава какво?

— Не беше толкова просто. За момент се обърках. Но после отново погледнах съобщението. След 3.5 имаше 12 и Ню Йорк. Реших, че „Ню Йорк“ има някаква връзка с посещението на Чарли там и може би ще влезе в употреба по-късно.

— И тогава — намеси се Филип — Джо прояви истински гений.

Джо се усмихна на баща си.

— Ласкателството е полезен похват, татко, но като се замисля, решението е било направо очевидно. „Ню Йорк“ е шрифт. Просто трябваше да разпечатам цифрите в шрифт „Ню Йорк“, размер 12.

— И тогава се получи? — попита Лора.

— Като по вода.

— Значи имаме още една скитала.

— Да, но проблемът беше, че пак имах същите деветдесет и осем цифри: седем реда по четиринадесет символа. Опитах да открия някакви очевидни шаблони, нали се сещаш, например поредни цифри или комбинации, нещо явно, но не излезе нищо.

— И какво направи тогава? — попита Лора.

— Загубих цял час да търся връзка между числата, примерно да ги удвоявам, 3.5,7,14 и така нататък, сигурна съм, че Чарли го е направил нарочно, за заблуда. Но след като разбрах, че това няма да ме доведе доникъде, се замислих за другата част на съобщението — цветовете. Там вече ми помогна татко.

— Бива ме не само да правя кафе — каза Филип.

— Радвам се да го чуя, защото специално това кафе е ужасно — отвърна Лора и направи гримаса. — Шегувам се. Продължавай.

— Татко беше на компютъра и се опитваше да намери информация за алхимичните неща, които описва Чарли, а аз бях на масата и работех с добрите стари надеждни средства лист и химикал.

— По една щастлива случайност тъкмо когато Джо зацикли, аз открих нещо за Изумрудения скрижал и за това, което алхимиците са се опитвали да направят с инструкциите от него. За рубиновата сфера няма абсолютно нищо в Мрежата, но това можеше да се очаква.