Майкъл Уайт - Равноденствие

— Преди две седмици предадох на Ордена дешифрирания код. Но той е съвсем безполезен. Те още не го знаят и затова продължават да убиват. Още две млади жени ще умрат за малко повече от двадесет и четири часа, ако Орденът не бъде спрян.

Чарли дръпна дълбоко от цигарата, лицето му беше тъжно и замислено.

— Лора — продължи той, — сега всичко зависи от теб. Надявам се да получиш помощ и от други хора, на които имаш доверие. Единственото, което мога да направя за теб, е да ти кажа каквото знам. А то е следното. Макар Нютон да не е разполагал с технологията, необходима за съхранение на органите за ритуала, той е имал няколко предимства пред членовете на съвременния Орден на Черния сфинкс. Най-важното от тях е, че е разполагал със сферата. Освен това, когато Орденът бил разбит от Пазителите през 1690 година, били изгубени и почти всички документи, а Бойл и сподвижниците му се погрижили тайният вход към лабиринта през избата на Хъртфорд Колидж да бъде запечатан. Пазителите създали нов вход, чието местоположение ще трябва сама да откриеш от информацията, която ще ти дам. През него, по дълъг тунел, се стига до първоначалния лабиринт, намиращ се под Бодлеанската библиотека.

— Всичко това означава, че през 1851 година Милинър е бил изправен пред три огромни проблема. Първо, той не е разполагал със сферата и е работел с някакво мистериозно копие на линеарния текст, най-вероятно това, което братът на Бойл, Джеймс, е успял да скрие от Пазителите през 1690 година. Второ, не е имал ясна представа как да съхранява органите, които е започнал да събира в Оксфорд, и трето, не е знаел как да влезе в лабиринта — входа откъм Хъртфорд Колидж вече го е нямало. И разбира се, не е бил посветен в тайните на Пазителите, за да знае за новия вход, направен след опита на Нютон. За да се справи с всичко това, Милинъм направил нещо наистина изключително. Той отдавна знаел за тунелите под Бодлеанската библиотека. Дори във викторианската епоха мрежата от проходи била доста обширна. И понеже имал дълбоки познания в областта на окултизма и познавал отблизо традициите на Ордена на Черния сфинкс, той имал ясна представа къде се намира залата, в която трябва да се извърши ритуалът. Затова финансирал един таен строителен, или по-скоро разрушителен, проект, при който най-близките тунели били свързани с тези, водещи до залата. Това станало няколко години преди 1851-ва, а нещастният архитект, нает от Милинър за проекта, бил намерен обесен един месец, след като си свършил работата. Полицията сметнала, че се е самоубил. — Чарли се разкашля, не можеше да спре.

— Господи — каза, след като пристъпът отмина, — май наистина трябва да спра тези проклети цигари. Имам силното предчувствие — продължи по темата, — че днешните членове на Ордена нямат представа как да стигнат до залата през лабиринта на Пазителите, но познават добре маршрута на Милинър, който напълно избягва лабиринта. Не е възможно да се стигне до залата от повърхността или пък да се заобиколят тунелите без карта, а доколкото знам, има само една карта и тя се пази на сигурно място от Ордена.

— Е — въздъхна Чарли, — почти стигнах до края на този странен монолог. Надявам се сега да си малко по-наясно със ситуацията. Ще ми се да можех да съм при теб да ти помогна, но… Както и да е, мога да ти дам само някои насоки. На този диск има още ценна информация, която ще ти е от полза. Като свърша с тази уводна част, сложи диска в компютъра си. Ще трябва да разкодираш посланието ми, Лора, то е лично до теб, за да е защитено, ако попадне в чужди ръце. Когато успееш, ще получиш информация, която ще ти помогне да разчетеш ръкописа на Нютон, а след това и да разбереш къде се намира новият вход за лабиринта. Стигнеш ли там, вече разчитай само на себе си. Нямам никаква представа какви защити са сложили Пазителите, нито как да се придвижиш през лабиринта и да преминеш успешно трите изпитания, заложени от древните. За жалост, макар Нютон на два пъти да е минавал успешно през лабиринта — първия път сам, с помощта на ръкописа на Рипли, а после заедно с дю Дуйли и по-младия Бойл, той не е оставил почти никакви насоки за това в документа си.

— Сбогом, Лора. — Чарли се засмя насила. — Надявам се, че когато гледаш това, аз все още ще съм жив и ще се излежавам на някой далечен плаж. А когато всичко това свърши, двамата с теб може да се срещнем и да си поговорим за доброто старо време, също както в Ню Йорк. До скоро, сладко паунче.

Образът на екрана изчезна. Филип и Лора бяха така погълнати от мислите си, че и двамата не чуха как Джо отвори вратата и влезе.