Майкъл Уайт - Равноденствие

— О, здравей, скъпа — каза Лора разсеяно.

— Интересна програма, а? — попита Джо и закачливо вдигна вежди.

— Съобщение от Чарли.

Джо погледна майка си с явно недоумение.

— Един запис, който е направил малко преди да умре. Обяснява доста неща — допълни Лора и натисна едно копче на дистанционното. Записът започна отначало.

— Какво чакаме тогава? — каза Джо, когато записът свърши. — Да го сложим в компютъра.

Филип стартира диска и на екрана се появи следното кратко съобщение:

НАТИСНИ 1 И ОТГОВОРИ.

Филип натисна 1 и на екрана се изписа ново изречение:

ЛОРА, ХАРЕСА ТИ ОНАЗИ ВЕЧЕР

Филип се извърна към Лора и въпросително повдигна вежди.

— Какво означава това, по дяволите? — възкликна Лора.

— Това е личният ключ, за който говори Чарли. Отговорът е нещо очевидно само за теб, мамо — каза Джо.

— Вие с Чарли… — почна Филип.

— Глупости.

— Е, само попитах…

— Сигурно има предвид срещата ни в Ню Йорк — каза Лора. — Само тогава съм го виждала вечер през последните двадесет години. Срещнахме се в „Харис Грил“ на Трийсет и четвърта улица.

Замълча и погледна към екрана, опитваше се да си спомни въпросната вечер.

— Имаше ли нещо по-особено тогава? — попита Филип.

— Крем карамелът беше страхотен.

— Да опитаме тогава — предложи Джо. Филип написа „крем карамел“. Екранът за миг

остана празен, след което се появи ново съобщение:

БЛИЗКО, НО НЕ ТОЧНО. ОСТАВАТ ТИ ОЩЕ ДВА ОПИТА

— По дяволите! — възкликна Филип.

— Сега какво? Мислех, че е това — каза Лора и се обърна към дъщеря си.

Джо сви рамене.

— Твърде лесно е, явно.

После придърпа един стол, седна до Филип и каза:

— Значи така. Имаме само още два шанса. Така че по-добре да не бързаме.

— Но това е неразрешимо — каза Лора. — Отговорът може да е всякакъв.

— Да, но в случая става въпрос за нещо лично, мамо, нещо, за което би трябвало да се сетиш веднага.

— Точно затова предположих, че ще е крем карамелът, Джо, но…

— Добре — намеси се Филип. — Дайте да помислим. Чарли казва, че е нещо, което ти е харесало онази вечер. Какво друго може да има предвид? Сигурна ли си, че става въпрос за вечерта в Ню Йорк?

— Откъде мога да знам, за бога? — отвърна Лора отчаяно.

— Мисля, че си на прав път — каза Джо. — Чарли що го казва: „близко“. Значи сигурно става въпрос за вечерта в ресторанта. Но отговорът може да е само „крем“ или само „карамел“, или… нещо друго. И тримата замълчаха. Джо потъна в мисли. Лора прокарваше пръсти през косата си, загледана в екрана.

— Мисля, че си права, Джо — каза Филип накрая. — Може да е всичко, но Чарли ти даде ориентир след първия опит, Лора. Може би ни трябва повече информация.

— Така е, но тогава ще ни остане само един опит.

— Имаш ли по-добра идея?

— Чакайте малко — каза изведнъж Лора. — Ако се провалим и трите пъти, не може ли просто да извадим диска, после пак да го сложим и да почнем отначало?

— Съмнявам се. Сигурна съм, че ще се самоизтрие — каза Джо. — Или пък ще се самоунищожи, като в „Мисията невъзможна“!

— Мамка му!

— Но мисля, че татко е прав. Ако не получим още информация, има да гадаем цяла нощ. Нека да пробваме с нещо и да се надяваме на късмет.

— Не ми звучи много научно — отбеляза Филип.

— Какво ще кажете само за „карамел“? — предложи Джо.

Лора сви рамене.

— Може.

Филип въведе думата. След миг на екрана се появи ново съобщение:

СМАЗВАШ МЕ, ЛОРА. МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ ТИ Е ЛЕСНО! САМО ПЕТ БУКВИ Е, СКЪПА

— По дяволите! — възкликна Лора. После изведнъж плесна с ръце.

— Ами да, разбира се! Това е!

— Какво?

— Сетих се. Тъкмо щяхме да ядем десерта и в ресторанта пуснаха „Brown sugar“ на „Стоунс“. Чарли се пошегува за съвпадението: карамел — кафява захар, загряваш ли?

Наведе се над рамото на Филип и посегна към клавиатурата.

— Чакай, Лора — каза Филип. — Какво ще напишеш?

— Пет букви, разбира се, както каза Чарли. Трябва да е „STONE“, какво друго? Камък. Нали за това е цялата история? Нали това иска Орденът на Черния сфинкс? Нали това се е опитал да получи Нютон?

И преди Филип и Джо да успеят да кажат нещо, написа петте букви и натисна „enter“. Този път екранът стана черен. После изведнъж се появи думата „ПОЗДРАВЛЕНИЯ“.

Лора въздъхна облекчено. После отново натисна „enter“ и на екрана се появи по-сложно съобщение, състоящо се от ред думи, последван от множество цифри:

ЧЕРНО, БЯЛО, ЖЪЛТО, ЧЕРВЕНО, НЮ ЙОРК

3.5, 12, 67498763258997, 86746496688598, 97684795900082, 08736047437980, 73849096006064, 87474877345985, 47932768480950