Майкъл Уайт - Равноденствие

— Би могло. Може да е нещо като обща фраза за алхимиците, подобно на „Бог да е с теб“ или „С най-добри пожелания“, нещо такова. — Лора сви рамене. — Но май не ни помага много. Дай да видим първо какво ще излезе от този текст, като ползваме ключа.

— Пет пет шест три — каза Джо. — Значи петата буква, десетата, шестнадесетата, деветнадесетата.

Докато минаваха по този начин през текста, Филип записваше на чисто всяка нова буква и след няколко минути извадиха девет реда букви от общия масив.

— Пак е на латински — отбеляза Лора. — Мога да преведа първите няколко думи, но няма интервали.

След двадесет минути съвместни усилия успяха да обособят съответните думи от безкрайния наниз букви, след което Лора ги преведе и ги написа на чисто върху нов лист хартия:

Ти си Меркурий могъщото цвете, ти си най-достоен от всички; ти си творецът на Слънцето, Луната и Марс, ти си обитател на Сатурн и създател на Венера, ти си император, принц и най-велик сред кралете, ти си баща на огледалото и създател на светлината. Ти си най-извисен и най-красив. Слава на теб.

Слава на теб. Дарителю на истината.

Ние те търсим, ние те молим, ние те приветстваме.

— Тъпотии — изсумтя Филип.

— Може би. Но очевидно е някакво заклинание. Може би именно него използва Орденът на Черния сфинкс, за да призове Рогатия.

— И именно от него има нужда съвременният Орден, за да изпълни ритуала.

— А Чарли им го е дал в променена форма — каза Филип.

— Защо си е правил труда да го променя, щом всичко това са пълни глупости? — попита Джо.

— Защото вярва в тях. Така и не успях да разбера как е възможно толкова интелигентен човек да бъде обсебен от тези неща, но това е положението. За Чарли това заклинание е истинско средство за призоваване на Дявола, както смятат и членовете на Ордена. Нютон също е вярвал в това, но той пък е живял в съвсем друга епоха, когато заклинанията и магиите са се приемали, както ние сега приемаме научните принципи.

— Да вярват и в Неси, ако щат — каза Филип. — Но ние трябва да направим всичко по силите си, за да ги спрем да убиват. А имаме само дванадесет часа преди следващото убийство.

Лора посочи чертежа и каза:

— Това трябва да е лабиринтът.

— До който може да се стигне… откъде беше? — попита Джо.

— От Трил Мил Стрийм.

— Какво е това, за бога?

Лора погледна Филип и двамата се разсмяха.

— Тя е тук само от няколко месеца все пак — отбеляза Филип.

— Е, мъдреци, споделете древното си познание. — Джо се нацупи.

— Това е поток, който тече под града. Започва от Крайст Чърч Медоу и е дълъг около миля.

— И какво?

— През двайсетте години на миналия век там намерили една лодка с два скелета във викториански дрехи — просто заседнали и умрели.

— Звучи ми като нескопосан филм на ужасите.

— Но е вярно — каза Филип.

— Смятам, че е време да отидем и да проверим лично — каза Лора.

Полицейският участък гъмжеше от дейност. На входа двама униформени полицаи се опитваха да удържат буйстващ футболен запалянко с шал на черни и жълти ивици и плетена шапка.

— Цял автобус са, от Уотфорд. Пияни като талпи — обясни полицай Хорнет на Мънро.

Без да каже нищо, главният инспектор плъзна по плота една папка с документи към дежурния офицер.

— Някой си Бриджис е в трета зала. Чака вече половин час — добави Хорнет. — Появи се и свидетел във връзка с изчезването на Лайтман. Една старица твърди, че видяла как двама мъже измъкват Лайтман от колата му точно пред дома й на Норам Гардънс. Ето доклада.

Мънро само кимна и тръгна по коридора. Мимоходом хвърли един поглед на доклада, но реши да го остави за после и влезе в залата за разпити.

Седна уморено срещу Бриджис, опря лакти на масата и разтърка очи. После каза:

— Професор Лайтман… добре ли го познавате? — Бриджис изглеждаше притеснен.

— Ами… Аз, хм… помагам му в библиотеката.

— А също и в дома му?

— Да, той плаща добре — каза Бриджис и си позволи да се усмихне.

— Разбирам — отвърна Мънро безизразно. — Кога го видяхте за последен път?

— Снощи, около седем часа, в дома му в…

— Знам къде живее Лайтман, господин Бриджис.

Бриджис се прокашля притеснено и попита:

— Има ли нещо ново относно изчезването му?

Мънро мълчаливо го огледа. Младият мъж беше спретнато облечен в тъмен костюм, но пригладената му назад коса само подчертаваше още повече болнавия му вид. Беше изключително слаб, а кожата му беше нездраво бледа, сякаш прекарваше повече време, отколкото е здравословно, в библиотеки и лаборатории.