Барбара Виктор - Игра на смърт

— Ще ни е необходим около литър — отговори Фелс. — Ала като се вземат предвид възрастта му и теглото му, ще го вземаме на малки дози.

— А при последващите трансплантации? Дали Рашид ще има достатъчно количество да даде при нужда? — интересуваше се Бригите.

— Това няма да е проблем — отговори Фелс. — Ще е изтекло достатъчно време и той ще е произвел нови количества. — За няколко секунди настъпи неловка тишина, след което Фелс се прокашля. — Планирали сме поставянето на „Hickman — катетъра“ за след два дни. — Той помълча и пак погледна право към Андреас. — До началото на процедурата от тази нощ няма да приемаш нищо през устата. Ако се чувстваш неспокоен и ти е необходимо нещо, за да заспиш, сестрата ще ти даде хапче.

Той пак спря и когато продължи, се обърна към Андреас по име, за да го попита дали има нещо друго, което би искал да разбере и което той е пропуснал да обсъди.

— Мисля, че не — отговори Андреас, като за пръв път от началото на разговора им погледна лекаря право в очите. — Дали вуйчо ми е запознат с всички гадни подробности за моето така наречено лечение?

Бригите погледна безпомощно лекаря. Фелс, от своя страна, прие сарказма на пациента си като нормален при дадените обстоятелства.

— Разбира се, обсъдил съм всичко с Петер — каза той, употребявайки малкото име на Тоглин в усилието си да демонстрира близостта им.

На Андреас му беше забавно.

— Предполагам, че знаете колко много вуйчо ми разчита на вас да спасите живота на племенника му.

Използвайки трето лице единствено число, Андреас имаше намерение да създаде известна дистанция помежду им, да постави лекаря на мястото му и да премахне всякакви впечатления за близост, които лекарят може би си бе изградил.

Фелс стана напълно сериозен.

— Напълно разбирам чувствата на вуйчо ти, Андреас — каза тихо той, изправяйки се. — Освен това съм напълно наясно и с моята отговорност по въпроса. Ти си попаднал в отлични ръце — добави лекарят. — Останалото зависи от Бога. — Той сякаш не можеше да намери думи да продължи. — Не знам какво да кажа — започна неуверено доктор Фелс. — Моля ви да приемете най-дълбоки съболезнования за загубата, която сте претърпели.

Но когато нито Андреас, нито Бригите реагираха, лекарят погледна часовника си.

— Боя се, че отнех доста много от вашето време. — Той се приведе леко и целуна ръката на Бригите, преди да се обърне към Андреас и да се ръкува с него.

Когато лекарят си тръгна, Бригите отправи поглед към сина си.

— Това необходимо ли беше? — попита тя.

Андреас се престори на изненадан.

— Имаш предвид споменаването на Бога ли?

Майка му без съмнение беше подразнена.

— Би могъл да се държиш малко по-мило — каза тя. — В края на краищата, той е един дълбоко уважаван лекар.

— Който системно нарушава закона.

Сега дойде ред на Бригите да се изненада.

— Какво искаш да кажеш?

— Евтаназията формално не е легална в Швейцария. — Той леко се усмихна. — Говоря за другия му специалитет, поставянето на край на мъките на хората.

— Моят баща и доктор Фелс бяха приятели. Дядо ти познаваше Ханс Фелс още като дете. Когато той стана лекар, дядо ти много му се възхищаваше.

На Андреас му беше досадно.

— Естествено, мамо — каза той. — Но какви чувства би изпитвал той към него, ако доктор Фелс не успее да излекува любимия му внук?

Тя се развълнува.

— Андреас, спри. Чу какво каза лекарят. Ти си попаднал в отлични ръце. Останалото зависи от Бога.

Той се усмихна с ленива усмивка и обърна взор към езерото.

— Много е интересно, че ти казваш това, мамо.

— Какво имаш предвид?

— Нашите врагове говорят, че всичко лошо на този свят се случва под прикритието на Бога.

На Лекси й стана ясно, че това е неговият апартамент, още щом влезе вътре. Скромен, с достатъчно място само за един човек, видимо нищо не подсказваше кой и какъв може да е собственикът. Стаите не разкриваха нищо. Леглото бе недокосвано от човешка ръка, кърпите за баня не бяха използвани, бяха наредени сгънати и огладени, а кухнята беше безукорно чиста, заета само от крайно необходими вещи. Лекси предположи, че той ще реши, че е жадна. Тя отвори хладилника. Пак същото. Всичко изящно, сведено до минимум. Бутилка шампанско, две луксозни бири, кутийка черен хайвер, английски конфитюр от портокали, отлежал чедър и една неотворена опаковка италианско еспресо. Тя се върна във всекидневната. Бюрото възбуди любопитството й, безукорно чисто, без нито едно листче хартия по него. Тя огледа всичко — компютъра, принтера, клавиатурата и двата телефона, всичко, което му бе нужно, за да води война от всекидневната си.