Барбара Виктор - Игра на смърт

Ханс Фелс беше среден на ръст, с мускулесто тяло. Лицето му бе доста приятно, с остри черти и очила без рамки, които стояха леко надолу върху издадения му напред нос. Той говореше английски с ясно доловим немски акцент, а немски без всякаква следа от напевния швейцарски диалект. Беше облечен в безукорно чиста зелена манта и панталон, на врата си небрежно бе преметнал слушалка и влезе в стаята и оттам дойде на терасата, обут в обувки с гумена подметка. По природа той беше сдържан, макар че се гордееше със способността си да пуска двусмислици на няколко езика. Енергичен, постоянно в движение, Фелс се ръкува с Бригите, преди да стисне рамото на Андреас. Като им даде знак да стоят спокойно, той бързо се върна в стаята, за да вземе още един стол. Когато седна, потърка ръце и се усмихна с широка усмивка.

— Как пътувахте? — попита ги той.

Мрачен и потиснат на външен вид, Андреас не отговори, загледан безучастно към езерото. Бригите бе тази, която поведе разговор с лекаря.

— Беше приятно — каза тя. — Влакът е единственият цивилизован начин за превоз. — Тя погледна неловко към сина си, който изглеждаше потънал в мислите си. — За съжаление, на мен ми се наложи да летя — добави тя, — тъй като имаше няколко важни неща, за които трябваше да се погрижа, преди да тръгна от Париж.

— Добре, добре — каза Фелс и пак се протегна да стисне рамото на Андреас. — А вечерята? Храната може би не е прекалено лоша за една швейцарска болница, а?

Бригите побърза да отговори.

— Отлична беше — каза тя, — и е изключително приятно да се храни човек на терасата. — Тя помълча, пак поглеждайки към сина си. — Имаме голям късмет, че времето е толкова прекрасно, нали?

Андреас се дразнеше, че майка му може да води такъв безсмислен закачлив разговор. Тя трябваше да мисли единствено за това той да оцелее. Ако лекарят не бе при тях, щеше да каже на майка си точно как гледа на липсата на съчувствие към състоянието му. Що се отнася до лекаря, той беше зает заради опита си, не заради чара си.

— Нямах представа, че сме дошли тук заради времето — заяви Андреас с най-псевдопочтителния си тон, като продължаваше да се взира в езерото.

Фелс пак потри ръце.

— Разбира се, че не, ти си съвсем прав, Андреас — съгласи се той. — Ние сме тук, за да те излекуваме, за да можеш да водиш пълноценен и активен живот. — Той се премести напред на стола си, като продължаваше да се усмихва. — Разбирам, че бебето е във вилата на вуйчо ти. — Той помълча и погледна въпросително към Бригите. — Предполагам, че Доминик е останала в Женева, за да посети родителите си, нали? Това не ме изненадва. Предполагам, че за нея това би било тежко. Тя винаги ми е правила впечатление на изключително чувствителна жена.

Преди Бригите да успее да отговори, Андреас се обади. Той се обърна с лице към лекаря и заяви с глух глас:

— Доминик е мъртва. Беше убита при атентата в Париж.

По изключение този път Фелс остана безмълвен. Той тихо ахна и почервеня.

— Андреас — започна той, видимо поразен, — аз нямах никаква представа за това. Вуйчо ти ми каза, че ти си бил ранен. Шокиран съм и дълбоко ти съчувствам. Не знам какво да кажа. — Той безпомощно погледна към Бригите. — Това е толкова ужасно, направо е ужасно!

Опитвайки се да не показва колко е разярена от скандалния бунтовен дух на своя син, тя най-сетне успя да възвърне гласа си.

— Да, това е трагедия, една ужасна трагедия.

Моментът беше напрегнат, макар че за пръв път, откакто бе пристигнал в клиниката, Андреас се чувстваше така, сякаш е възвърнал контрола над някаква част от живота си. Откакто се бе разболял, бе оставен на благоволението на други хора. Ако Доминик беше от жизненоважно значение за неговото лечение и евентуално оздравяване и бе загинала, той би могъл да демонстрира поне малко скръб и тъга, че майката на неговото дете е изгубила живота си в един безсмислен терористичен акт. Ала по неговата логика любезностите бяха излишни и дори представляваха оскърбление на гордостта му. Доминик беше без значение. Тя беше извършила своето. И което бе още по-важно, тя го беше предала и за него това означаваше, че тя дори не заслужава да заеме почетно място в неговата армия от мъченици. Но точно в този момент, по причини, които и сам не разбираше, бе изпитал нужда да накара лекаря да стигне до предела на доброто си възпитание, да подложи на изпитание тактичните му обноски към болните, да провери доколко е верен на пациента си и да постави под съмнение клетвата му да лекува болните, да го накаже, може би, за това, че е здрав, а той, Андреас бе предаден от собственото си тяло. Истината беше, че не изпитваше никакво особено уважение към Ханс Фелс, нито повече, нито по-малко от това, което изпитваше към всеки друг, с изключение, разбира се, на баща си. За Андреас, Фелс не бе нищо повече от един водопроводчик, компютърен техник или някой от слугите на баща му, който имаше задължение да чисти обувките и оръжието му. Той предлагаше услуга. Не беше тайна, че Ханс Фелс се е специализирал в болестите на богатите и ползващите се с лоша слава и Андреас беше напълно наясно, че на лекаря му е платена огромна сума пари, за да спаси живота му, достатъчно голяма, за да може да покрие с нея разходите на клиниката си за следващите седем години.