Барбара Виктор - Игра на смърт

— Вземи картината със себе си.

— Край на заповедите — през зъби отговори Реми.

— Предполагам, че имаш предвид през следващите две седмици. — Той се поспря. — Все още съм готов да спазя обещанието си. — И пак поспря. — Кога ще ми се обадиш?

— Когато съм готов — отговори Реми, преди да затвори телефона. Имаше време да му постави ребром въпроса за Дерик Ландън.

От началото на операцията Стария бе решил да сведе екипа си до минимум. Логиката му бе проста. Ситуацията бе прекалено сложна, за да се ръководи голяма група, на чиито членове ще трябва да се наложат ограничения за това, което могат и което не могат да знаят. От опит знаеше, че твърде много хора означава всеки да действа в отделен личен вакуум. Това не беше в негов стил. Всеки трябваше да е в синхрон с всички останали. Той винаги твърдеше, че обича да може да преброи членовете на екипа си на пръстите на едната си ръка.

Имоджин беше схватлива, способна да мисли самостоятелно в кризисна ситуация и сега беше още по-ценна заради някогашната й връзка с Реми. Антон, който караше смарта, докато Имоджин бе заснемала пристигането на Андреас, Бригите и бебето на „Шарл дьо Гол“, беше кротък човек, на когото можеше да се разчита. Понастоящем той наблюдаваше апартамента на Бригите Тоглин на авеню „Фош“. Джошуа, холандецът, който бе карал реното и който бе поставил проследяващото устройство в мерцедеса на Андреас на летището, беше бавен, педантичен, всеотдаен, експерт по влизане с взлом, а спътницата му в колата през онзи ден, Серена, беше чувствена тридесетгодишна италианка, която Стария използваше да съблазнява и прелъстява мъжете. Айвън, най-възрастният в екипа, на четиридесет и пет години, беше в отлична физическа форма и бе специалистът по електронно наблюдение. Представяйки се за служител на „Суис Телеком“, телефонната компания, той, въпреки сложностите, работеше по въпроса за монтиране на подслушвателни устройства на телефоните на Тоглин във вилата му в Лозана. Дерик Ландън също беше доста схватлив, външен сътрудник, упорит, макар и не особено привързан към някаква кауза. Когато му се възложеше работа, изпълняваше я. Стария си спомни колко полезен се бе оказал той за разкриването на връзката между някои групи арабски терористи и Ирландската републиканска армия. Той беше човекът, който разкри доставката на оръжие от Сирия в Белфаст. Шестима мъже и жени, на които можеше да се разчита и които изпълняваха заповедите, без да задават въпроси.

А освен това, разбира се, и Реми Кановас, легендата, героят, боецът, мрачният мъж, който буквално бе престанал да живее, когато загуби сина си. Той беше единствената грешка на Стария. Стария се замисли за иронията на съдбата. Беше го извел от заточението, което сам си бе наложил, а се налагаше да го наблюдава как безнадеждно се влюбва в някаква непозната, която бе успяла да усложни операцията.

След като Реми му затвори телефона, Стария остана на място и почувства как го залива вълна от мъка. Това не беше начинът да се приключи един разговор. Той вдигна телефона и пак набра номера на Реми. Когато Реми се обади, той изпробва друга тактика.

— Ние продължаваме заедно в тази работа.

Гласът на Реми бе спокоен.

— Можеше да ме измамиш.

— Нека оставим това — започна Стария. — Исках само да знаеш, че всички други са заели местата си.

Последва мълчание, след което Реми каза:

— Бъди по-конкретен.

— До довечера Имоджин и Антон ще са се настанили в едно сладко хотелче недалече от вилата на Тоглин. Меден месец, нямат много пари, не спират да се гледат в очите, когато се разхождат покрай езерото край вилата или се скитат до клиниката. Наблюдават птиците, предполагам, и затова носят бинокли. Джошуа е вече там и доколкото може да разбере, във вилата са отседнали само двама души, освен Тоглин, сестра му и охраната. Добрата новина е, че бебето е там с една бавачка. — Стария си пое дъх едва ли не очаквайки комплимент. Когато такъв не последва, продължи: — Довечера Серена заминава за Джида. На посещение при неин роднина. Неофициално се опитва да издири една от домашните помощнички на Али Карим. — Той изчака и когато не последва видима реакция, продължи. — Айвън единствен има проблеми. Не може да сложи подслушватели на телефоните. Очевидно Тоглин е монтирал електрически прегради около телефонните стълбове, които обслужват вилата му. Айвън се опитва да деактивира системата, но досега безуспешно.