Барбара Виктор - Игра на смърт

Тя очакваше такъв въпрос.

— Аз съм независима документалистка — започна тя. — Швейцарка съм и съм сътрудничила доста на швейцарската телевизия.

Знаеше, че ако той провери това, с нея бе свършено, макар че се съмняваше дали ще си даде този труд. Като прецени, че бе поискала срещата, без някой да я познава, тя бе сравнително уверена, че той се интересува повече от парите, отколкото от преценката за професионалните й умения.

— Едва ли е необходимо да ви обяснявам, че светът със сигурност доста се е променил от времето, когато аз започвах. — Тя леко се усмихна. — В миналото усилията ми бяха насочени към по-малко драматични теми, като гладът в Африка или екологичните проблеми. През последните няколко години ме привличат жените, извършители на самоубийствени атентати. Предполагам, че е заради вечната тема за това, че жените са предназначени да създават живот, а не да го унищожават. Работя върху този проект от шест месеца и е обяснимо, че когато онзи ден това се случи в Париж, разбрах, че ще ми осигури финала, който ми бе необходим.

Дерик я слушаше. Бригите имаше усещането, че е направила добро впечатление. Тя полагаше всички усилия да говори непретенциозно, скромно и сериозно за работата си. Общуваше твърде прямо и искрено с него, за да я заподозре, че е изпратена от конкурентна телевизионна компания да му отнеме материала.

— Ако правилно разбирам — каза Дерик, — вие се интересувате от онази част, която започва от момента, в който колата спира до тротоара, и завършва с момента на взрива. В материала има и други кадри, които вероятно са неподходящи за вашата цел. Можем да ги изрежем заради вас.

— Защо не ми покажете всичко и след това аз да реша. — Тя посегна към чантичката си и си сложи очилата.

Докато Дерик слагаше диска в компютъра и регулираше настройките, двамата накратко си поговориха за времето, за атентата и за отсъствието на прозрачност в новините на французите. Бригите леко смени тона на гласа си, когато направи комплимент на Дерик за неговите репортажи.

Той се усмихна.

— Опитвам се да бъда безпристрастен. Невинаги ми се удава лесно, особено когато се случи нещо като това.

Екранът се освети и се появиха кадрите. Бригите седна напред на стола си и се загледа съсредоточено в монитора.

Прекрасен пролетен ден в Париж. Панорама в общ план на Шан-з-елизе и ресторант, Фуке. На терасата на ресторанта има много хора, а още повече се разхождат по главното авеню. След това един самотен сив мерцедес спира до тротоара между терасата и спускащия се надолу вход на подземния гараж. Камерата леко се разклаща в този момент и се премества към масите и към улицата, преди пак да се фокусира върху колата. Камерата е уловила жената.

Като потискаше външно вълнението си, Бригите мълчаливо гледаше записа.

Мерцедесът е паркиран произволно пред „Фуке“. Жена, която носи малко дете, слиза от колата. Тя е млада, русокоса, по-ниска и по-пълна от Лекси. Между двете се провежда кратък разговор, преди тя да подаде бебето на Лекси.

Бригите седеше мълчаливо и наблюдаваше как Доминик дава детето на някаква непозната. Тя мълчаливо я прокле.

Дерик седеше неподвижно, кръстосал ръце на гърдите си. Кадрите продължаваха.

Камерата е неустойчива, но се спира в едър план върху Лекси, която държи бебето в ръце и върви към ресторанта. Тя прекосява терасата и изчезва вътре. Миг по-късно експлозията заличава всички образи. Остава само звукът — писъци, викове, стонове, трошащи се стъкла, чупещи се с трясък маси и други мебели. Камерата пак започва да снима, като улавя в кадър мъртви и умиращи, преобърнати маси, разсипана по земята храна, кръв, късове плът, пълна паника и бъркотия. След още няколко секунди образите потрепнаха и екранът потъмня.

— Ужасно — каза тя, като клатеше глава. — Чудовищно. — Тя се обърна към Дерик. — Очевидно има кадри, от които нямам нужда — предпазливо рече тя.

— Очевидно — отвърна Дерик, като се питаше как тя ще повдигне въпрос за Лекси. Цялото това изпълнение му се виждаше много увлекателно.

— Например — започна Бригите, съгласна с него, като се престори, че обмисля видяното, — повечето от общия панорамен план към „Фуке“, преди колата да се взриви, не е необходим. — Тя помълча. — Всъщност, кадрите с атентаторката, преди тя да се самовзриви, биха могли да представляват интерес.

Не е лошо, помисли си той. Нито е прекалено нетърпелива, нито е безразлична.

— Точно в тези кадри е влязла и една моя колежка от Ню Йорк — сухо каза Дерик.