Барбара Виктор - Игра на смърт

След като си размениха любезности Стария премина към деловите въпроси.

— Видях видеото — каза той. — Случайно или не, ти си заснела как атентаторката й предава бебето.

Тя смаяно попита с тих глас:

— Това добре ли е?

— За нашите цели е много добре. Сега ни е нужно само рибата да клъвне стръвта. — Настроението му се промени и той стана сериозен. — Помолих те да дойдеш, защото искам да си поговоря с теб за нещо. Имам проблем с Реми.

Тя изглеждаше леко изненадана.

— Какво е станало?

Стария пое дълбоко дъх.

— Наложи ми се да го изолирам от някои неща в тази операция — започна той — и това ме притеснява. — Той внимателно се взря в Имоджин за няколко секунди. — Няма да те лъжа. Разказвам ти това, защото ти го познаваш… — Той сякаш търсеше подходящи думи.

Имоджин се усмихна.

— Защото имахме връзка.

— Точно така — каза Стария и се наведе напред на стола си. — Виж какво, не говоря за всички онези месеци, когато той се бе скрил в апартамента си и отказваше да види, когото и да било, след като синът му умря. Това е нещо различно. Той не е същият човек, поне по отношение на мен. Откакто се срещна с жената, която си тръгна с бебето на атентаторката, той укрива информация.

— Зная — тихо каза тя. — Изглежда нашето момче се е влюбило. До уши. Любов от пръв поглед и всички тези глупости, за които четем в книгите, но не вярваме, че е възможно някога да ни се случат.

— Ти как разбра?

— Разбрах го от момента, в който му се обадих веднага след атентата. Той не спомена и дума. А беше седнал до нея. Антон го видя.

Той кимна.

— Аз бих приел, че постъпва предпазливо. Но когато не ми даде честен отговор, когато аз го разпитах, разбрах, че имаме проблем. — Той пак помълча. — А след това я видях. Дерик я доведе в същия ресторант, в който аз и Реми обядвахме. Дори и да не знаех нищо, погледите, които си размениха, разкриха всичко. Моят проблем е, че той все още е основното действащо лице в тази операция. А и при сегашните обстоятелства е дори нещо повече.

— Нека да отгатна — остроумно предложи Имоджин. — Защото вече я е прелъстил ли?

Стария не си даде труд да й отговори, защото не му беше толкова забавно като на Имоджин. Той беше стар и опитен воин. Гордееше се с това, че може да преценява хората. В този случай очевидно бе пропуснал нещо.

— Нещата вече назряват с всеки изминал ден. Реми ще разбере, или поне ще заподозре, че аз зная нещо. Вероятно ще поиска да действа, както на него му се иска и да продължи сам. Искам ти да бъдеш на негово разположение. Той не може да се справи с това сам и няма към кого да се обърне. Ако това стане, остави го да вярва, че ти го подкрепяш — дори за моя сметка. Разбираш ли?

Тя кимна.

— Ами Дерик?

— Както е планирано, Дерик ще се изпусне на обяд, че е дал съобщение, че търси видеозаписи на атентата. После той ще изобличи жената в лъжа. Надявам се, че това ще укрепи още по-силно връзката между Лекси и Реми. Ако тя е умна жена, ще осъзнае, че Реми е единственият й шанс.

— Реми има ли някаква представа, че Дерик работи за нас?

— Никаква — отговори Стария. — Поне засега.

Срещата им свърши. Имоджин се готвеше да си тръгне, но се обърна.

— Кажи ми, шефе — някак нехайно попита тя, — какво щяхте да направите вие, ако нашето момче не беше стъпило накриво?

Той тъжно се усмихна.

— Вероятно щях да му кажа да направи това, което той се готви да направи и сега. Да я прелъсти. Да я накара да разбере, че той е единственият й шанс и след това да й разиграе постановка. — Той сви рамене. — И в единия, и в другия случай аз нямам избор.

След като Имоджин си тръгна, Стария остана известно време седнал, сам, потънал в размисли.

Взаимоотношенията между него и Реми бяха започнали преди четиридесет години, когато момчето не бе навършило още осем години. Стария и бащата на Реми бяха колеги, и двамата изгряващи звезди в дипломатическата служба. Но докато бащата на Реми се занимаваше със светската страна на процъфтяващата си кариера, Стария беше идеалист, самотник и саможивец, упорит, несклонен да прави компромиси с възгледите си, за да си осигури успех. В крайна сметка беше преценено, че е негоден за работа в дипломатическия корпус, но е подходящ за изпълнение на специални задачи, за извършване на детайлни и щателни анализи, повечето от които се извършваха в ума му. Ако се използваше медицинска метафора, той се смяташе за патолог, а не за общопрактикуващ лекар. Това бе призванието му. Той притежаваше умения за диагностициране, притежаваше хипнотична сила, когато ставаше въпрос за разрешаване на загадки и, което бе всепризнато, нямаше талант или търпение да се занимава с баналности или светски задявки.