Барбара Виктор - Игра на смърт

Реми пристигна в „Сотби“ повече от половин час преди началото на търга. Докато се разхождаше из зоната за посетители, той обърна внимание, че повечето от бъдещите купувачи бяха чужденци. В групата имаше много малко французи, но повечето бяха англичани, имаше няколко американци от Тексас, както можеше да се прецени по акцента им, а също и японци. Точно в осем часа близо двестата участници в търга, по преценка на Реми, бяха отведени в залата за търга, където първата картина, за която щеше да се наддава, бе творба на Дега. Наддаването за около двадесет произведения на изкуството премина доста бързо и към девет и половина беше представена картината на Тисо. Началната цена бе сто и петдесет хиляди евро и две ръце се вдигнаха. Реми изчака. Някаква жена в дъното на залата покачи цената на сто и седемдесет и пет хиляди евро и тогава Реми вдигна мизата на двеста хиляди. В този момент останалите участници отпаднаха и продължиха само Реми и жената от последния ред. Както Реми, така и жената наддаваха само с по две или три хиляди евро. Когато цената нарасна на двеста и двадесет и пет хиляди евро, Реми внезапно смени стратегията си. В залата настъпи тишина, когато той обяви това, което, както знаеше, щеше да се изтълкува като последно наддаване от негова страна. Той удвои първоначалната цена.

— Триста хиляди евро — заяви той на френски.

Аукционерът изви глава към дъното на залата.

— Триста хиляди — обяви той. — Чух ли триста и една хиляди?

В залата цареше мълчание.

Реми си наложи да се отпусне, макар че усещаше студената пот на челото си.

Чукчето се спусна надолу. Един път. Втори път. Тишина. Трети път.

— Продадена за триста хиляди евро — обяви аукционерът, преди да премине пъргаво нататък със следващото произведение на изкуството.

Реми дискретно се измъкна от мястото си и тръгна към дъното на залата. Когато мина покрай последния ред, където бе седяла жената, която наддаваше за картината на Тисо, забеляза, че нея вече я няма там. Той продължи към вратата и излезе в зоната за посетители, където го посрещна служител на „Сотби“, който се занимаваше с извършването на всички плащания и с договаряне на доставката.

След търга те се срещнаха в посолството. Стария изслуша мълчаливо и с безизразно лице разказа на Реми за наддаването в „Сотби“. Той разбра всичко, като почти не демонстрира изненада, когато научи каква цена Реми е платил за картината на Тисо. Имаше по-важни въпроси за разрешаване с него. Стария започна с това, че му разказа, че положението с Андреас е въпрос на живот и смърт и завърши с разяснението за швейцарската клиника, където лекарят го е лекувал и му е планирана трансплантация на костен мозък.

— Дар от Бога — заключи той с весело пламъче в очите. — Виждаш ли, нали съм ти казвал, че всичко започва все от религията, от Бога и от вярата. — Стария изгледа Реми внимателно, преди да продължи. — Помниш ли, че ти споменах, че някой бе казал, че атентаторката е държала в ръцете си бебе?

— Да — отвърна Реми и бързо добави, — да, разбира се. Ти ме попита дали не съм видял нещо необикновено. — Той усети как сърцето му блъска силно в гърдите. С частица от себе си той съзнаваше, че е нагазил твърде дълбоко и не може да промени разказа си. С друга частица от себе си той разсъждаваше, че не би могъл до безкрай да разиграва тази шарада. Съвпадението в Монтрьо засегна чувството му за здравомислие.

Стария се усмихна.

— Е, както изглежда, е имало бебе и, както изглежда, атентаторката е дала бебето на непозната жена, преди да се взриви.

Костваше му невероятно усилие да запази нехайния си тон.

— Откъде знаеш? — Реми можеше само да предполага. Някой турист сигурно бе предал видеозапис на онзи журналист, който правеше компания на Лекси на обяда.

— Към настоящия момент няма значение откъде го знам. Има значение какво знам.

Той обясни без драматизъм всичко, започвайки с швейцарката, която бе забременяла от Андреас, обясни за изследванията, които са били проведени с нероденото бебе, за да се провери дали кръвната му група е съвместима с групата на бащата, и завърши с факта, че последните изследвания на детето след раждането са заключили, че кръвта и костният му мозък са в идеална комбинация, която ще спаси живота на бащата.

— Изглежда, че всеки в тази мръсна история има нужда от нещо — тихо каза той.

При нормални условия Реми със сигурност би попитал какво общо има с Андреас и атентаторката жената, която си беше тръгнала с детето. Той се застави да се държи естествено и направи точно това.