Барбара Виктор - Игра на смърт

— Какво всичко, Дерик?

— Как атентаторката ти подава бебето, преди да се самовзриви.

Тя замълча.

— Ти ме излъга — повтори той.

Тя премина в нападение с дързост, която надхвърляше всякакви граници на нормалната самозащита.

— Не знам какво си видял, но е очевидно, че е извън контекста. — Той понечи да я прекъсне, но тя не искаше и да чуе. — Ако излъчиш този запис, в което се съмнявам, защото много добре знаеш колко силно ръководството обичаше Ник и колко са чувствителни всички към моята скръб, за теб ще настъпят последици, доста по-сериозни от всичко, което досега ти се е случвало. Ако бях на твое място, щях да престана да отправям необосновани обвинения и щях да продължа да си живея живота.

— Не ме заплашвай — каза той.

Чуваше я как диша в последвалата тишина.

— Просто си върши работата — каза накрая тя.

— За Бога, Лекси, ние сме колеги. Мислех, че ще станем приятели — неуверено каза той.

Тя отново го сряза.

— Какво общо има това с всичко останало?

— Не е редно, Лекси, не е редно.

— Виж какво, Дерик — хладно заяви тя. — Неотдавна загубих съпруга си. Имам бебе, за което трябва да се грижа, а и за малко не ни взривиха. Какво искаш от мен?

Той помълча няколко секунди.

— Истината — тихо промълви той.

— Истината е, че теб днес човек изобщо не може да те разбере — каза тя. — Ако бях на твое място, щях да се откажа от тази работа, преди да съм вдигнала телефона да се обадя в Ню Йорк и да им разкажа как ме тормозиш. — Тя трясна слушалката.

Когато затвори телефона, Лекси се тресеше. Тя се отпусна за миг назад и пое няколко пъти дълбоко дъх. Колко видеозаписа имаше? Тръпки я побиха при тази мисъл. Опита се да се успокои и да мисли рационално. Той бе споменал за един видеозапис. Тя трябваше по някакъв начин да се докопа до него и да го унищожи. Припомняйки си мислено разговора, беше наясно, че единственото вярно нещо, което бе казала, бе какви чувства изпитва ръководството на Ай Ти Ен към Ник. Дерик бе назначен отскоро и не бе част от компанията, която бе работила заедно от десетилетия. Никой в Ню Йорк всъщност не го познаваше.

Тя остана спокойна няколко минути и се опита да прецени какво да прави. За щастие, Сорша беше в съседната стая с бебето. Но така или иначе, тя бе взела това решение. Никога не бе ангажирала майка си с професионалните си отношения, а по нейна преценка случаят беше такъв. Когато накрая взе решение, мислено си взе и бележка да се обади на своята агентка в Ню Йорк. Вече бе време да й каже, че малко преди смъртта на Ник им се е родило бебе. Щеше да я инструктира да съобщи новината на Ай Ти Ен, които можеха да излъчат съобщение за печата. Ако с това се отдаваше дължимото на Ник Блейк, тя с най-голямо удоволствие бе готова да се включи и да разкаже за последните месеци, дни и часове от живота на съпруга си, включително и за радостта, която му бе доставило детето през последните му мигове на просветление. Но все пак този видеозапис й трябваше. Макар и да беше сигурна, че Ай Ти ЕН ще застанат зад нея, ако не толкова от лоялност, поне от уважение към паметта на Ник, Дерик притежаваше доказателство за нещо, което можеше да изложи нея и бебето на риск.

По-късно същата вечер, съгласно уговорката им, Дерик вдигна слушалката, за да се обади на така наречената авторка на документални филми от Швейцария за решението на Ню Йорк за видеозаписа. След като избра номера, който тя му бе дала, обля го вълна на облекчение, когато гласът на оператора му съобщи, че номерът е невалиден. Той провери повторно, за да бъде абсолютно сигурен, че не е направил грешка, и пак набра номера. Номерът наистина бе невалиден. Той въздъхна с облекчение. Дотук всичко бе добре.

Според рекламата в парижкия „Сотби“ на търга щяха да се предложат френски импресионисти от XIX век. Картината на Жам Тисо, включена в списъка, се смяташе за една от най-маловажните творби на художника, рисувана и представяна на изложба някъде в началото на XX век. Логиката за включването на Тисо в точно тази разпродажба беше, че той се бе радвал на голям успех със сцените си от съвременния живот в Париж и по-специално с образите на модни жени. По-циничното обяснение бе, че аукционерът знаеше, че един важен колекционер от Швейцария бе решил да се сдобие с въпросната картина на Тисо. Тази вечер се предлагаше само една картина на Тисо — „Госпожа Нютън, заспала на стола в консерваторията“, портрет на модела на художника и негова любовница Катлин Нютън, разведена ирландка със завладяваща красота, за която критиците говореха, че внасяла в творбата на Тисо значима сила. Аукционерът беше научил също от свой източник в света на изкуството, че картината напомняла на евентуалния купувач за покойната му майка, което представляваше допълнителен стимул за включването на творбата точно в този списък от картини. За „Сотби“ това представляваше един търг с емоционална връзка.