Барбара Виктор - Игра на смърт

Твърде добре познаваше тя журналистите. Можеше да си представи сантименталните предавания, псевдоискреността на истинския миг в телевизионната беседа, както и звуковите ефекти от мястото на събитието. Можеше да си представи хората, които познаваше, как превключват каналите, за да научат, че тя, както изглежда, бе скрила бременността си. Допълнителните въпроси щяха да предизвикат безчет въпроси и нахлуване в личния й живот. Сантименталното предаване бе само нещо по-деликатно. Тя потръпна вътрешно. Откажи. Това беше нейният свят и за нейно щастие подозрителността и оцеляването бяха почти част от нейната ДНК. Инстинктът й подсказваше да откаже. Мъдростта й подсказваше да отложи фактическото обявяване на решението си.

— Дай ми два дни — помоли пак тя. Стисна рамото му. — Обещавам — увери го.

В момента нищо не бе от значение, освен да има бистър ум, за да преодолява препятствията едно по едно. Точно сега искаше да остане сама, да се върне пеш сама с Крисчън в хотела. Имаше нужда от чист въздух, за да обмисли всичко. Дерик не настоя. Той я целуна по двете бузи и я остави да си тръгне през градинката.

Настанен в обезопасената зала на своето посолство недалече от Шан-з-елизе, периодично претърсвана за подслушвателни устройства, където телефоните бяха осигурени с шифрована честота, Стария обмисляше информацията, която бе получил. Както подозираше, Реми и жената бяха прекарали повече от час заедно. Това не го изненада. Той знаеше, че в мига, в който той напусне ресторанта, Реми ще отиде да разговаря с нея. Единствено не беше сигурен дали да запознае без заобикалки Реми с фактите, или не, и просто да продължи така, сякаш е напълно неосведомен за измамата.

На вратата се почука. Човекът, когото чакаше, беше пристигнал. Стария се изправи, за да го посрещне. Двамата се ръкуваха и си размениха кратки шеговити забележки, преди да седнат и да започнат да обсъждат делови въпроси. Тъй като цял живот бе страдал от това, че е двадесет сантиметра под средния ръст, мъжът компенсираше физическите си размери с прекомерен апетит към храната, жените, парите и всички други луксове, които му се струваше, че заслужава. Макар че мъжът беше интелигентен, Стария така и не успя да го обикне. Мъжът не беше от любимците му. Разполагаше с надеждни източници и информацията му обикновено беше достоверна, но съзнаваше от самото начало, че дължи лоялност преди всичко и най-вече на собственото си правителство.

— Има важно ново развитие — спокойно започна мъжът.

Стария изчака. Дразнеше го това, че мъжът сякаш се наслаждаваше на напрегнатото очакване.

— Продължавай. Слушам те.

Мъжът извади от джоба на сакото си някакви бележки.

— Току-що получих това от моите хора, пет минути, преди да си тръгна от работа. — Той пое дълбоко въздух.

— Преди три години на Андреас Карим му е поставена диагноза неходжкинска лимфома. — За състоянието му се грижи лекар, който е световноизвестен специалист в тази област. — Мъжът погледна бележките си. — Постъпвал е няколко пъти в малка частна клиника в Монтрьо, в Швейцария.

Стария се наведе напред на стола си.

— За известно време изгледите са били добри. В продължение на две години нямал усложнения, но преди година рухнал физически, след като в стомашно-чревния му тракт с магнитно ядрен резонанс е открит тумор. По-нататъшните изследвания показали, че туморът е злокачествен. Името на лекаря му е Ханс Фелс. Изглежда, Фелс е поддържал състоянието му стабилно с минимални дози на експериментално лекарство, което официално не се продава по аптеките. Единствената му надежда обаче за пълна ремисия е трансплантация на костен мозък.

— Трансплантация на костен мозък — повтори Стария, присвил очи.

— Както вероятно знаете, изключително деликатен въпрос е да се намери съвместим донор, а и процедурата потенциално отнема много време.

Умът на Стария трескаво работеше, като събираше и изхвърляше всякакви маловажни и уместни факти, с които разполагаше по тази тема, а те бяха ограничени.

— Предполагам, че Тоглин и майката и бащата на Андреас вече са предложили услугите си като потенциални донори.

— Нито Тоглин, нито майката на Андреас са се оказали съвместими. А що се отнася до Али Карим, няма как да разберем, дали са му правили изследвания.

— Какви са изискванията за съвместимост? — попита Стария.

— За да се сведе до минимум рискът от отхвърляне на присаденото вещество, оптималният донор често е еднояйчен близнак. В други случаи най-подходящият донор на костен мозък би бил брат или сестра, както и първото или четвъртото дете на човека.