Барбара Виктор - Игра на смърт

За сравнително къс период от време размерът на сумите нарасна. Тя започна да краде от дома на баща си и то не защото Андреас имаше нужда или го интересуваха бижутата или среброто. Това бе само проверка на нейната лоялност, знак, че тя вече не се бои от наказание от родителите си. И което бе по-важно то бе доказателство, че за нея той беше нейната луна, нейното слънце, единственият й източник на светлина в този иначе унил свят.

Тя се развиваше все повече и в други области. При първия път, когато той отне девствеността й, бе реагирала като най-разпалено кученце от порода лабрадор, без координация, тромаво, задъхано, което искаше да се целува с влажна уста в най-неподходящите моменти. С нежност и търпение той я обучи да бъде по-изтънчена в правенето на любов, да го удовлетворява с обузданост и нюансираност, докато успя да я формира не само в духовно, но и в сексуално отношение. Бавно и методично той стана нейният учител в нюансите на любовта и опасността, възнаграждавайки я с нощи на страст, отказвайки й онова, което бе започнала да очаква, когато срещнеше нейната съпротива. След време дори я убеди да удовлетворява сексуалните потребности на някои от най-доверените му бойци. Каза й, че това е изпитание на нейната лоялност, доказателство, че разбира, че в този свят бойците са братя по кръв, че са едно и също нещо и че споделя и разменят и най-интимните си и скъпоценни притежания.

Пресметливо и убийствено той я бе задържал при себе си в продължение на шест месеца, докато тя накрая не му съобщи, че е бременна с дете от него. Тогава точно той я бе отвлякъл мистериозно от Женева, надалеч от всичко, което някога й бе било познато. Заминаха за Афганистан, където Доминик се запозна с истинските жертви на сляпата омраза на неговия баща. През деня тя се движеше след нещастните и окаяни хора, предлагаше утеха на опечалените и лекарства и облекло на бедстващите. Когато бременността й стана по-очевидна, Доминик се превърна в земна героиня за всички, които възнамеряваха да станат мъченици на каузата. Бойци и приятели се впускаха да целуват ръката й ида докосват корема й, в който носеше детето на своя любовник, последното неродено внуче на техния неистов човешки бог, който ги хранеше и обличаше, който им доставяше оръжие и лекарства. През петия й месец Андреас уреди да се изследва зародишът й, като се взе проба от околоплодната течност, за да се провери дали кръвната група на ембриона е съвместима с неговата. Това беше само първата стъпка. Когато се увери, че детето, което тя носеше, отговаря на първоначалните критерии за неговото собствено оцеляване, той й разреши да продължи да износва бебето до термина. Точно тогава Андреас започна да използва Доминик за други задачи. С русата си коса, със сините си очи и издутия си корем, с фалшиво име във фалшив холандски паспорт Доминик можеше да пътува безпрепятствено из цяла Европа. Тя беше неговият сокол, един незабележим куриер, човек, който можеше да пренася пари в брой, чекове и други привидно безобидни вещи, без да събужда подозрение. По това време тя изгаряше от желание да изтърпи трудности, които надхвърляха представите за социалната съвест на едно богато момиче. Той я убеди, че е предопределена да извърши велики дела, че той има планове за нея, които навеки щяха да я превърнат в сложна част от живота му.

Когато идеите приемаха конкретни форми и плановете се превръщаха в реалност, когато Андреас се придвижваше от недостъпния Афганистан към елегантните столици на Европа, той не можеше да предвиди такъв катастрофален финал на тяхната връзка. Ала невъобразимото се случи, когато Доминик стана господарка на собствената си съдба и се взриви пред ресторант „Фуке“. Андреас не искаше дори да мисли, че е било възможно това да е непредвиден нещастен случай. Момичето знаеше наизуст установения ред. Заедно го бяха репетирали безброй пъти. Тя беше осведомена в необходимата степен, за да се гарантира успехът. Носеше раницата. Разбираше, че устройството ще детонира бомбата. Колата, която бе предвидено да я отведе в рая, бе паркирана близо до американското посолство, лимузина без отличителни знаци, невъзможно да бъде проследена.

Същата вечер, докато седеше в трапезарията на лекаря си в парижкото му убежище, Андреас беше колкото ядосан, толкова и объркан от нежеланието на майка му да разбере съвършенството, с което той бе избрал, прелъстил и обучил момичето. Нямаше смисъл да изостря напрежението помежду им. Майка му можеше да загуби също толкова, колкото и вуйчо му. Мерцедесът беше регистриран на компанията „Ориент Трейдинг“, която можеше пряко да бъде проследена и да се стигне до нея, не до Петер. Пропускът беше на майка му. Тя бе възнамерявала да промени регистрацията, докато бяха в Париж. Но дори тази потенциална опасност не го глождеше. Имаше известна истина в това, което майка му казваше. След цялото това време и усилия, които бе вложил в Доминик, беше нещо повече от унижение, че тя го бе предала по този начин.