Барбара Виктор - Игра на смърт

Анри Симоне остана безмълвен. Той почти не бе в състояние да говори.

— Никой — най-сетне успя да промълви той.

Младият мъж го държеше като жив щит, продължавайки да притиска пистолета в главата му, и насила го застави да минат из цялата къща, като палеше лампите и оглеждаше килерите и баните, отваряше и затваряше вратите, катереше се по стълбите, палеше лампи и плафонки, риташе масите и столовете, които се изпречваха на пътя му, докато оглеждаше цялата къща, за да търси детето. Момичето остана долу с Мари Клер. Когато тя простена и започна да идва на себе си, момичето я изрита в лицето и ребрата неколкократно, докато от жената не потече кръв и тя загуби съзнание.

— Къде е телевизорът? — излая младият мъж.

За миг Симоне не можа да го разбере.

— Телевизорът — изкрещя младежът в ухото му.

С треперещ пръст банкерът посочи към кабинета, където двамата с жена му бяха седели, преди звънецът да иззвъни.

— Тук — отговори той и беше избутан вътре.

— Увеличи звука — блъсна го напред младият мъж.

Симоне се подчини.

— По-силно.

Той усили звука.

— Още по-силно — изкрещя мъжът.

Когато звукът загърмя, той дръпна спусъка. Главата на Анри Симоне се пръсна.

Преди да изтича надолу, младият мъж изключи телевизора. Когато слезе в антрето видя как съучастничката му нанася смъртоносния удар по главата на Мари Клер. Жената лежеше мъртва в разливащата се локва кръв.

Младите хора с чистите и свежи лица изтичаха надолу по хълма. Бяха оставили колата си на главния път, паркирана в една отбивка с включени аварийни светлини. Почти не обърнаха внимание на тъмния седан с угасени фарове, който бавно мина покрай тях, преди да завие надясно по шосето и се отправи към езерото. Само пет минути по-рано и Лекси можеше да сподели съдбата на Айвън, Анри и Мари Клод Симоне.

Реми веднага разбра какво се бе случило. Лекси бе права. Трите къщи на „Рю Кодаз“ изглеждаха еднакви, като се изключи обстоятелството, че в двете в съседство на вилата на семейство Симоне не се намираха три трупа, един в двора близо до задната врата, и още два вътре. Когато той пристигна, съседите вече бяха повикали полицията. Той спря колата си зад комбито на следователя. Униформени полицаи бяха оградили района с червени и бели ленти, а други служители в цивилни дрехи разговаряха с две семейни двойки, облечени в халати. Полицаите си водеха бележки.

Реми притежаваше валидни дипломатически документи, но внимателно размисли дали да ги извади за проверка, преди да разбере колко души са били убити. Първата му грижа беше да прибере тялото на Айвън, ако той наистина беше една от жертвите. Изключено беше да го остави там като безименна жертва в чуждестранната морга. Въпреки това швейцарските власти, които разследваха убийствата, щяха да настоят да научат самоличноста му и причината да се намира в къщата. Изобщо не беше в сферата на невъзможното полицията дори да го заподозре като участник в убийствата. Неуспял опит за грабеж. Свада между убийците. Реми погледна часовника си. Беше почти десет часът вечерта. Трябваше да се срещне с Лекси и да пристигне в Париж преди шест сутринта. Нямаше време за губене. Той слезе от колата си, отиде при един от детективите в цивилни дрехи и го дръпна настрана.

— Какво става? — попита той, като беше наясно, че детективът не може да предположи, че той е само един невинен случаен свидетел. На улицата живееха още две семейства и всички те вече бяха дали показания.

Реми беше направил правилен избор. Детективът беше италианец. Позна го по акцента му, когато му отговори на френски. Без съмнение беше пристигнал от италоговорящата част на малката Конфедерация Хелвеция, далеч не така строг, както немскоезичните швейцарци и жителите на Женева.

Детективът изглеждаше леко нетърпелив.

— Кой сте вие?

Реми извади портфейла си и му подаде документите си. Мъжът бе впечатлен.

— Изглежда е тройно убийство. Защо се интересувате?

— Изяснихте ли самоличността на жертвите?

Въпреки официалните дипломатически документи на Реми, детективът беше предпазлив.

— Да не би да имате да ми казвате нещо?

Губеха си времето, не стигаха до нищо, отговаряха на въпросите си с въпроси.

Много спокойно Реми започна да обяснява.

— Сигурен съм, че вече знаете, че две от жертвите са Мари Клод и Анри Симоне. Смятам, че мога да ви предоставя информация за третата жертва и може би да ви помогна при разследването.