Барбара Виктор - Игра на смърт

— Нещо не е наред — нервно каза тя.

Облекчението в гласа му беше осезаемо.

— Къде си?

— Пред къщата на Симоне.

— Махай се оттам — веднага й нареди той. — Иди в „Грап д’Ор“. След половин час ще дойда при теб.

— Не ти вярвам.

— Вече съм на път — твърдо заяви той.

— А Крисчън — реагира тя с изпълнен с тревога глас. — Не мога даже да се свържа с майка ми. Тя е освободила хотела.

— Лекси, слушай ме. Майка ти е или в моя апартамент, или е на път за там. Бебето е там, или скоро ще бъде заведено при нея. Кълна ти се. Обади й се.

— Не мога — спокойно каза Лекси. — Тя няма мобилен телефон.

— Тогава се обади в моя апартамент. Ще ти дам номера.

— Тя няма да вдигне слушалката в твоя апартамент.

— Можеш ли да си запишеш един номер?

Тя вече търсеше в чантичката си листче и писалка.

— Давай.

— Ще ти дам номера на мобилния телефон на жената, която ще заведе бебето в моя апартамент — обясни той, преди да й издиктува номера на Имоджин. — Ще й кажа, че ти ще се обадиш. Но веднага се махай оттам, по дяволите. Опасно е.

Лекси си записа номера.

— Нещо не е наред — повтори тя.

Той не схвана мисълта й.

— Лекси, всичко почти свърши. Всичко ще бъде наред, обещавам ти.

— Не — възрази тя. — Входната врата е отворена, всички лампи светят, а се разнесе и този силен звук, сякаш някой увеличи говора на телевизора. След това, също така внезапно всичко утихна. Не се чува нищо. Много е загадъчно.

Той помълча миг-два, като си представи най-лошото.

— Къде точно се намираш?

— Паркирала съм пред къщата на отсрещната страна на улицата.

— Имат ли съседи?

— Да — отговори тя, — и от двете страни.

— Виждаш ли някакви други коли?

Тя се огледа и след това погледна в огледалото за обратно виждане.

— Не мога да видя никакви коли — отговори тя.

Къде по дяволите беше Айвън? Стария го беше изпратил там преди толкова часа.

— Слушай ме — започна внимателно Реми. Той не беше сигурен дали в гласа му няма тревога. — Тръгни бавно, без да палиш фаровете, докато не излезеш от улицата на главния път. Иди в „Трап д’Ор“. Ако е затворено, остани в колата и ме чакай.

Тя продължи да упорства.

— Ами ако им се случи нещо?

Той се ядоса. Гласът му бе изпълнен с неподправен гняв.

— Ако нещо е станало, твърде късно е ти да правиш каквото и да е, а ако нещо предстои да става, по-добре веднага се махай оттам, по дяволите!

Лекси разбра, че той напълно е изчерпал търпението си. Най-накрая, след всички тези дни на лудост, беше успяла да провокира неговата сдържаност. Тя промърмори нещо и запали колата. Той настоя да не затваря телефона, докато не успее да излезе от улицата, без да пали фаровете, и докато не слезеше в подножието на хълма, където да тръгне по главния път назад към езерото.

— Добре — каза накрая тя. — Аз съм близо до езерото. Тръгвам към „Трап д’Ор“.

— Добро момиче — каза той с нескрито облекчение в гласа. — Сега просто остани там.

Не беше никак подходящо да се проявява безгрижие. Той се обади на Имоджин.

— Направи ми една услуга — помоли я той, когато тя се обади. — Остани там, докато Лекси пристигне.

Имоджин прояви нужната отзивчивост.

— А защо да не остана и докато ти не дойдеш тук?

На Реми изобщо не му мина през ума, че Имоджин не беше просто любезна, тя само изпълняваше заповедите на Стария.

Същите двама младежи, момчето и момичето с чистите, свежи лица, които бяха влезли в хотелската стая на Сорша и си бяха тръгнали оттам с бебето, се бяха спотаили край задната врата на вилата на семейство Симоне. Те бяха пристигнали там двадесетина минути преди Лекси. На пръв поглед откъм улицата вилата изглеждаше необитавана от хора, но когато заобиколиха отзад, покрай простора за дрехи и няколкото пластмасови кофи за боклук, видяха светлина в една от стаите на горния етаж. На път за насам бяха решили да позвънят и когато някой дойдеше да отвори вратата, да обяснят, че са ги ограбили. Дали не биха могли да използват телефона, за да се обадят на полицията? Историята им щеше да прозвучи достоверно, защото наскоро в Женева бяха извършени цяла серия от грабежи, като крадците, които се движеха с коли и си търсеха жертвите, се блъсваха челно в някоя кола на някое безлюдно шосе. Когато злополучният шофьор излезеше, за да види какви щети са му нанесени, той беше заплашван с оръжие и му отнемаха мобилните телефони, парите и бижутата, а често и самата кола.

Момчето кимна на момичето, като й даде знак, че сигурно има някой в къщата, което означаваше, че те трябва да променят първоначалния си план и да позвънят на вратата, вместо да влизат с взлом и да изчакат собствениците да се върнат. Когато се запътиха към предния вход на къщата, точно младата жена забеляза, че нещо се движи недалече от тях. Тя смушка съучастника си, който извади нож.