Барбара Виктор - Игра на смърт

След като затвори слушалката, Тоглин остана няколко мига седнал, потънал в мисли. От своята удобна позиция можеше да види как Енрике вече е приготвил няколко куфара и ги носи към мерцедеса, паркиран при входа на вилата откъм езерото. Няколко минути по-късно той наблюдаваше как бавачката с Рашид на ръце излезе от къщата. Той предположи, че отиват на разходка из градината. Денят беше прекрасен. Точно тогава забеляза Роси, придружавана от някакъв мъж, за когото предположи, че е търговецът на картини, да излизат от малката галерия. Докато те вървяха към входната врата, бавачката сякаш също се бе отправила в тази посока. В този момент Тоглин стана, за да си вземе куфарчето за документи, което стоеше на пода до кушетката. И точно тогава чу пронизителните викове, които се разнесоха от градината. Докато погледне, и всичко беше вече свършило. Роси лежеше на земята, а бавачката тичаше към къщата. Тоглин се втурна навън от библиотеката, тъкмо когато Енрике изтича иззад къщата, откъм входа при езерото. Той стискаше пистолет в ръката си и се втурна към портата. Тоглин го следваше на няколко крачки. Той също държеше пистолета си готов за стрелба. Когато излязоха на улицата, двамата успяха да видят как колата изчезва в далечината. Беше твърде късно. Бебето го нямаше, изтръгнато от ръцете на бавачката от мъжа, който се бе представил за търговец на картини.

Тоглин с ругатни се върна през портата, тъкмо когато Роси идваше в съзнание. Кучетата объркано подскачаха насам-натам. Тоглин се надвеси над нея с почервеняло от ярост лице.

— Ти провери ли го? — изкрещя той на жената. — Даде ли си труд да поразпиташ за него, или просто прие на доверие думите му, кажи, глупачке?

Тя бе седнала. Трепереше, пребледняла и уплашена за живота си, и едва можеше да говори.

— Аз-аз чух да се говори за него в Берлин — успя да отговори тя.

Той я плясна два пъти и я изгледа с погнуса.

— Чула си да се говори за него в Берлин — изимитира я той. — И това беше достатъчно да го поканиш в галерията, а? — Той се бе надвесил над нея. — Би трябвало да те убия за това — хладно рече той и насочи пистолета към нея.

— Недейте, моля ви — започна да го моли Роси, опитвайки се да се отдръпне. Тя запълзя на ръце и колене като животно в клопка и чу куршума да изсвирва покрай лявото й ухо. Застина на място. Той се нахвърли върху нея. Наведе се, сграбчи я за косата и я издърпа да седне, след което я блъсна настрана като парцалена кукла. Застанала на колене, с гръб към Тоглин, тя скри лицето си с ръце и зарида.

— Моля ви, недейте — умоляваше го тя. — Аз не знаех. Кълна се, че не знаех…

Енрике беше дошъл и застана зад Тоглин. Той кимна с брадичка към бавачката, която трепереше от страх на тревата между портата и вилата.

— Погрижи се за нея — хладно рече Тоглин. — И махни тази твар от моравата ми. Тя не заслужава дори куршум. Вземи мерки двете да останат горе, в стаите за слугите. Не искам Бригите да се приближава до тях, нали ме чуваш какво казвам?

Той закрачи към вилата. Вземайки по две стъпала, се качи на втория етаж и тихо мина по коридора, докато стигна стаята на Бригите. Отвори вратата безшумно и надникна вътре. Тя беше здраво заспала. Той затвори вратата след себе си, слезе долу и отиде в библиотеката. Когато влезе вътре, грабна една ваза и я разби в стената. Кой? Как? Не можеше да повярва, че хората му са толкова глупави.

Върна се при бюрото си и през следващите тридесет минути проведе телефонни разговори с неколцина от своите хора в Женева и Париж. Когато се увери, че двамата младежи вече бяха заминали за вилата на семейство Симоне, преди да затвори телефона, той взе мерки друг човек да тръгне към бюрото на Ай Ти Ен в Париж. Минутите течаха и Тоглин все повече се убеждаваше, че трябва да вземе под внимание, че фалшивият търговец на картини в действителност не можеше да работи за семейство Симоне. Той се обади по вътрешния телефон и повика Енрике. Пазачът пристигна силно пребледнял.

Тоглин го изгледа хладно от мястото си на бюрото. Заговори без всякаква следа от емоция.

— Променяме плановете — започна той. — Аз тръгвам за Париж сега. Ти ще останеш тук и ще вземеш мерки жените да не излизат от къщата. Не могат да ходят никъде. Ако ти създават проблеми, убий ги. Когато сестра ми се събуди, кажи й, че по причини, свързани със сигурността, съм тръгнал по-рано с бебето. — В този момент в гласа му имаше повече отвращение, отколкото гняв. — Кажи й, че си получил инструкции да останеш тук, в къщата, и да я придружиш до Париж. Двамата ще вземете последния влак от Монтрьо и ще се прехвърлите в Женева на скоростния Те Же Ве за Париж.