Барбара Виктор - Игра на смърт

— Ще се обадя на Али.

— Не знам дали ще мога да живея след всичко това — изплака тя.

Той сякаш мислеше на глас.

— Али ще иска Андреас да бъде пренесен в Джида, за да го погребат там.

На лицето й се изписа ужас.

— Не! — извика тя. — Той ще бъде погребан в Европа. Близо до мен.

Петер остана спокоен.

— Ще го помоля.

Внезапно скръбта й се бе сменила с ярост.

— Не, ще му наредиш — горчиво каза тя с изкривена уста и присвити очи. — Няма да го молиш нищо. Моят син ще бъде погребан, както си е редно, в мюсюлманското гробище в Женева. Разбра ли това?

Петер отново сякаш мислеше на глас това, което казваше.

— За Али ще е по-лесно да дойде в Париж — започна той, преди да погледне към Бригите. — Французите са далеч по-снизходителни от швейцарците. Ще му задават по-малко въпроси. Али има добри взаимоотношения с някои хора от френското правителство. Не забравяй, че трупът трябва да бъде погребан двадесет и четири часа след смъртта, което означава, че Али трябва да пристигне тук до утре сутринта най-късно. Погребението на Андреас в Париж е много по-реалистично от всяка гледна точка. Шансовете Али да се съгласи са много по-големи, ако знае, че няма да му се наложи да срещне проблеми, когато влезе във Франция, което е напълно вероятно, ако се опита да дойде в Швейцария.

— Добре, в Париж — прие тя.

— А ако той не може да дойде? Или ако не успея да се свържа с него?

Тя продължи да упорства:

— Ами няма да дойде.

Дори един човек, така могъщ като Петер Тоглин можеше да разбере кога спорът е напразен. Двамата останаха в мълчание няколко мига, преди той да продължи.

— Може би след погребението трябва да заминеш за лятната резиденция на мъжа ти в Голан за известно време. Сигурно ще се почувстваш по-добре.

Никога от нищо нямаше да се почувства по-добре, това тя със сигурност знаеше толкова добре, колкото и всичко друго в живота си. Но и бездруго последният човек, когото искаше да види, бе Али. Тя го ненавиждаше. Обвиняваше го за всичко лошо, което се бе случило на сина й. Тя мачкаше носната си кърпичка в ръцете си и само сви рамене. Какво значение имаше? Не бе й останало нищо. Синът й беше мъртъв.

Изминаха още няколко мига на мълчание преди Петер да каже:

— Али ще иска да вземе Рашид в Джида, така или иначе.

Реакцията й бе светкавична и много по-свирепа.

— Никога! — изсъска тя през стиснатите си зъби. — Рашид остава при мен. — Тя беше изпълнена с ярост. — Никога няма да го получи. Никога!

Петер се изправи.

— Това не е нещо, което ние можем да решим, Бригите — започна той с помирителен тон. — Ако Рашид беше момиче — бързо добави той, — то тогава може би…

Тя беше убийствено спокойна, когато стана и пристъпи няколко крачки към брат си.

— Да не се готвиш да капитулираш, както винаги?

— Тук има други неща, други интереси. Да не би да искаш да зарежа всичко заради едно бебе?

Стиснала отпуснатите покрай тялото си юмруци, Бригите отговори със сдържан гняв.

— Синът ми е мъртъв — извика тя. — Изобщо не ме интересуват твоите финансови взаимоотношения с Али.

Неговият глас прозвуча рязко и делово.

— Тук има съвсем друг проблем — тихо рече Петер и пристъпи към нея. — Седни — даде й знак да се настани на кушетката той. Тя се поколеба за миг, преди да го послуша. Тоглин също отиде при кушетката и седна до сестра си. Взе ръката й. — Бригите, до няколко дни новината за смъртта на Андреас ще стигне до медиите. — Тя понечи да възрази, но той й даде знак да мълчи. — Това със сигурност ще стане — продължи той, — а когато стане, няма никакво съмнение, че те ще покажат снимката му. — Тя пребледня. — Родителите на Доминик са се срещали с Андреас. Те ще го разпознаят. По-нататък ще научат, че му е родила дете. А когато това стане, те няма да си спестят никакви усилия да намерят бебето и да го вземат. — Той поспря. — Това ли искаш да стане?

— Как ще го направят?

— Не ми задавай глупави въпроси — нетърпеливо я прекъсна той. — Това ще стане публичен въпрос. Те са обявили дъщеря си за изчезнала преди повече от година. В Женева този случай още не е приключил. Когато нейните останки бъдат идентифицирани, властите ще оповестят тази информация. Светът ще узнае, че се е самовзривила във „Фуке“. Не забравяй, че семейство Симоне са влиятелни хора. Отзвукът ще е убийствен. — Той пак замълча. — За всички нас. — Погледна я. — Не забравяй, че съществува този видеозапис, на който тя предава бебето на онази жена.

Тя се измъкна от хватката му.