Барбара Виктор - Игра на смърт

Роси веднага премина по същество.

— Можете да не се съмнявате, че разполагаме с удостоверение за автентичност.

— Не се съмнявам — отговори Реми. — Може ли? — изправи се той и се приближи до скулптурата. Бръкна в десния си джоб, извади очила и се взря в творбата, преди да се изправи. — Направо е прекрасна.

Роси остана безучастна.

— Предполагам, че отговаря на изискванията на вашия клиент.

Реми се върна и седна на стола си. Роси не се бе помръднала. Както бе седнала с ръце, сплетени в скута, тя беше олицетворение на спокойствието и благоприличието. Единственият признак за това, че се чувства неспокойна, бяха устните й, които нервно потрепваха и се мърдаха.

— Смятам, че отговаря — отвърна Реми, като пак погледна към творбата. Вие обсъдихте ли цената с вашия клиент?

Тя неловко се раздвижи на стола си.

— Всъщност, не сме — започна тя и сякаш мереше думите си. — Един член на семейството почина — рече накрая тя.

Той сведе поглед към стъклената маса, за да скрие радостта си от наученото преди много години за слабостта на човешките същества. За нуждата да говорят. За необходимостта да се изповядват. За възможността да се използва бедата или дори скръбта за осигуряване на финансово и емоционално превъзходство. Жената не изпитваше никакво угризение да използва сполетялото Тоглин нещастие, за да събуди у Реми съчувствие и да спечели признание от своя шеф.

— Разбирам — каза Реми. — Съжалявам да чуя това. — Изглеждаше резервиран. — Може би сега не е най-подходящият момент да обсъждаме делови въпроси.

— Напротив — веднага реагира тя. — Ако смятах, че не е удобно, щях да отменя срещата. — Гледаше го с уверен и втренчен поглед. — Моят клиент е съгласен с вашите условия за картината на Тисо — продължи Роси. — Мисля, че говорихме за петдесет хиляди долара над покупната цена.

В този момент той зае умишлено неопределена поза.

— Това е така, ако моят клиент приеме да я продаде. С което пак се връщаме на скулптурата на Бранкузи и това дали вашият клиент сериозно възнамерява да извършим размяната.

За пръв път във външния вид на Роси се появи някаква слабост. Изглеждаше раздразнена.

— Мислех си, че този въпрос е уреден.

Реми се поусмихна.

— Аз за първи път виждам тази скулптура — с равен глас каза той. — Нямаше как да знам какво представлява. Вие не казахте нищо конкретно. Сега трябва да споделя с моя клиент мнението си на основа на пазарните стойности и по тази причина смятах, че вие ще предложите цена. — Той помълча. — Или поне ще направите оферта.

— Дори ако можех да предложа цена, ако правилно ви разбирам, вие пак няма да сте в състояние да вземете решение.

— Цената на картината на Тисо не е проблем — избегна отговор Реми.

— Нямах предвид картината на Тисо — хладно реагира Роси. — Аз бях приела, че част от сделката е уредена.

— Тази сделка е на две нива — доста любезно отговори Реми. — Аз, всъщност, се надявах да мога да се срещна директно с вашия клиент. В най-добрия случай, мислех, че можем да обсъдим с него няколко евентуални покупки на предмети от колекцията му.

Тя изглеждаше буквално шокирана от предложението му.

— Защо моят клиент да се съгласява да се среща с вас, когато аз съм тук? — Опита се да изглежда така, сякаш предложението му й се струва забавно. — На мен не би ми минало и през ума да искам да се срещам директно с вашия клиент.

Реми сви рамене.

— Ще ми бъде приятно да ви уредя среща, ако смятате, че това ще бъде полезно за интересите и на двама ни.

— Това е абсурдно — реагира Роси.

В този момент мисълта, която го бе споходила мимолетно в колата, заживя свой собствен живот. Беше опасно, но той знаеше какво му трябва, за да постигне резултат — с идеално групиране на съответните ходове, пълно синхронизиране до последната секунда и, ако имаше късмет, отвличане на вниманието на Тоглин с внезапната смърт на племенника му в съчетание с амбициите на Роси.

— Разбирам — спокойно каза Реми. — Моментът е неподходящ предвид проблемите на вашия клиент…

— Това няма нищо общо — отсече Роси. — Неговата лична… — Тя сякаш търсеше подходящата дума — скръб — най-сетне можа да продължи, — е точно това, което е. Лична.

Реми седна напред на стола си.

— Какво предлагате? Има ли някакъв начин да се свържете с него, за да придобиете представа каква ще е цената на скулптурата на Бранкузи? Ако това стане, аз мога да се свържа с моя клиент и да го убедя да сключи сделката, като ми се довери.