Барбара Виктор - Игра на смърт

— Не разполагам с подробности — бързо обясни той. — На път съм за вилата на Тоглин, където ще обсъждам въпроса с картината.

— Ела да се срещнем на пристана за гребни лодки под наем на езерото в Монтрьо, когато приключиш там.

Реми беше готов да приеме, дори само за да успокои Стария, но размисли.

— Тя е тръгнала и отива при семейство Симоне в Женева — съобщи той.

До този момент Стария не бе предполагал, че Реми може да изгуби контрол над жената. Положението бе по-лошо, отколкото си бе представял.

— Веднага ще изпратя Айвън там.

Ала Реми отдавна вече не мислеше за пътуването на Лекси до Женева. Чувстваше, че нервната му енергия и страхът му го изгарят.

— Кажи на Имоджин да отиде във вилата на Лекси — бързо започна да нарежда той. — Ключът е заровен в земята, при растението отдясно на входната врата. Кажи й да ме чака там. Ще пристигна някъде след час. — Предусети, че ще има възражения. — Аз сбърках — изтърси той. — Трябваше да ти кажа всичко от самото начало. — Гласът му звучеше настоятелно. — Но сега не е времето да се задават въпроси. Просто ми се довери.

Стария добре разбираше, че не трябва да спори.

— Винаги съм ти се доверявал — тихо каза той. Позасмя се леко. — Предполагам, че вече не ни вълнува въпросът за cherchez la femme, търси жената във всичко. Сега ни интересува търси трупа. Каква ирония, нали?

Реми бе започнал да губи търпение.

— Сега не е време за твоите философски шегички.

— Изобщо не са философски — възрази Стария. — Само потвърждават онова, което казахме в началото.

— Какво беше то?

— Ти каза, че не можеш да влезеш в една приятелска страна и да извършиш публична екзекуция чрез обесване там, а аз ти казах, че си представям по-скоро едно частно погребение. И сега ние ще имаме това частно погребение. Въпросът е само къде и кога.

След пристигането на екипа в Швейцария, Джошуа зае позиция близо до клиниката. Малко след осем часа вечерта една черна погребална кола спря пред сградата и от нея излязоха двама мъже. Те бяха облечени в тъмни костюми и извадиха сгъваема алуминиева носилка от колата, след което тръгнаха към входа, където се скриха. Докато чакаше на хладния швейцарски въздух двамата пак да се появят с трупа, Джошуа бързо отиде до колата си, която бе паркирал от другата страна на шосето, на няколко метра от входа. Той отключи вратата и влезе вътре. Взе мобилния си телефон и набра номера на Стария. С ясен и точен глас обясни какво е положението, изслуша напомнянето веднага щом двамата излязат с трупа и се качат на погребалната кола, да се обади пак и след това да потегли с колата си. Да не звъни, когато е на магистралата. След като затвори телефона, Джошуа завъртя ключа на запалването, провери дали фаровете му са угасени, пак провери горивото и остана в колата. Наблюдаваше входа за клиниката в огледалото за обратно виждане. Минаха тридесет минути, преди да забележи, че нещо ставаше при плъзгащите се двойни врати на клиниката. Най-напред излезе някакъв мъж, облечен в бели болнични дрехи, последваха го двамата мъже, които бяха застанали в двата края на алуминиевата носилка. Те размениха няколко думи и мъжът, за когото Джошуа предположи, че е санитар, остана на мястото си, а двамата отидоха с носилката до погребалната кола. Единият, който бе отпред на носилката, мина да отвори задната врата, след което помогна на колегата си да поставят носилката отзад в колата. След като я настаниха вътре, те се ръкуваха със санитаря, отвориха страничните врати на колата и се качиха.

През времето, което запалването на двигателя отне на шофьора на погребалната кола, Джошуа пак се обади на Стария, като го информира с едно изречение, че тръгва на път. Когато погребалната кола го отмина, Джошуа запали фаровете си, изчака няколко секунди и потегли.

Пътят от клиниката до магистралата беше тесен и се виеше в подножието на планината, като минаваше през невъзможно тесен проход, след което продължаваше в две платна, които се включваха директно в магистралата, която се отклоняваше за Женева, а също и за други големи швейцарски градове, както и за Франция и Германия. Джошуа следваше погребалната кола от разстояние, докато се приближаваха към входа на магистралата. За миг дъхът му секна, когато се запита дали всъщност колата ще завие към Женева, или ще тръгне в друга посока. Мобилният му телефон бе на седалката в малко вероятния случай, че Стария бе сгрешил, когато твърдеше, че крайният пункт ще е Женева — или джамията, или летището. Задните светлини светнаха при спирането и погребалната кола само леко понамали ход, преди да обърне към малкото колело на кръговото движение и да се плъзне по дясната лента на магистралата в посока Женева. Джошуа си пое дъх и я последва.