Лий Чайлд - 61 часа

След като приключи с телефоните, Питърсън погледна към Ричър:

— Ще пътуваш ли с тях?

— Платил съм си — отвърна Ричър.

— Значи ще пътуваш?

— Аз съм от хората, които не ги сдържа на едно място.

— Да или не?

— Зависи от това, което ще се случи преди два следобед.

Случи се това, че Джанет Солтър пожела да излезе на разходка. Преди два следобед.

Питърсън прие обаждането на една от жените полицайки в къщата. Мисис Солтър изпаднала в криза. Получила клаустрофобия, чувствала се като в клетка. Била свикнала да излиза — до бакалията, до аптеката или до ресторанта, в повечето случаи само заради разходката. Но сега вече цяла седмица била затворник в собствения си дом. Приемала сериозно гражданския си дълг, но с този дълг вървели и определени права. Едно от тях било правото на свободно придвижване.

— Тя е луда — въздъхна Ричър. — Навън е дяволски студено.

— Студът не може да я уплаши — поклати глава Питърсън. — Свикнала е с него като всички местни хора.

— Сигурно е двайсет и осем градуса под нулата.

Питърсън снизходително се усмихна като местен човек.

— Преживявали сме и по-студени дни. През февруари хиляда деветстотин трийсет и шеста тук е измерена рекордно ниската температура от минус петдесет градуса. А после, само четири месеца по-късно, се стига и до рекордна жега — плюс четирийсет и осем и осем.

— Всичко това не я прави по-малко луда.

— Искаш ли да опиташ да я разубедиш?

Ричър се опита. Отиде там заедно с Питърсън. Джанет Солтър беше в кухнята в компанията на двете полицайки от дневната смяна. Електрическата кана беше прегряла. Във въздуха се носеше аромат на кафе и горещ алуминий.

— Според полицаите ти си казал на Питърсън, че рокерите се готвят да отпътуват.

— Така си мисля — кимна Ричър.

— Следователно няма да е опасно, ако изляза да се поразходя.

— Човекът с револвера не е рокер. И никога не е бил.

— Но едва ли ще дебне навън, нали? Ти сам го каза снощи. Много е студено.

— Студено е и за разходка.

— Глупости. Ако ходим бързо, ще бъде дори приятно.

— Множествено число?

— Надявам се, че ще ме придружиш.

Единайсет без пет сутринта.

Оставаха седемнайсет часа.

По сложност планът на Питърсън се доближаваше до операциите на Сикрет Сървис, свързани с всяко напускане на Белия дом от страна на президента. Трите охраняващи коли бяха изпратени да патрулират подстъпите към града от юг, изток и запад, изпълнявайки ролята на подвижен кордон. В компанията на двете полицайки от дневната смяна самият Питърсън щеше да се придвижва пеш, на една ръка разстояние от мисис Солтър. Ричър щеше да се разхожда с нея, като трябваше да внимава винаги да бъде откъм страната на преминаващите коли. Иначе казано, жив щит, въпреки че Питърсън не използваше тази дума.

Навлякоха всички топли дрехи, с които разполагаха, и излязоха навън. Западният вятър носеше леден въздух от Уайоминг. Смразяващо леден. Ричър беше ходил в Уайоминг през зимата и беше оцелял. Но си бе отбелязал никога повече да не допуска тази грешка. Питърсън вървеше отпред с едната полицайка от дневната смяна. Другата крачеше успоредно с тях по насрещния тротоар. Ричър вървеше рамо до рамо с Джанет Солтър. Тя беше увила устата си с шал. Той не прибягна до подобна защита. Докато вятърът духаше в гърба му, положението се понасяше. Но когато завиха зад ъгъла и поеха на север към центъра на града, носът и бузите му бързо изтръпнаха, а очите му се насълзиха. Той дръпна качулката си максимално напред, като се опитваше да предпази поне част от лицето си. Но веднага усети липсата на периферно зрение. Тротоарът беше покрит със замръзнал сняг, ходенето по него беше трудно.

— За какво мислите? — обади се Джанет Солтър.

Гласът й прозвуча приглушено и думите й бързо потънаха в ледения вятър.

— За февруари хиляда деветстотин трийсет и шеста — отвърна Ричър. — Минус петдесет градуса в разгара на Голямата депресия. Пясъчни бури, суша, снежни виелици. Защо не сте се изселили в Калифорния, по дяволите?

— Много хора го направиха. Но някои нямаха избор и останаха. А лятото през онази година беше наистина много горещо.

— Питърсън ми каза — кимна Ричър. — Температурна разлика от над сто градуса.

— А спомена ли ви за ветровете шинук?

— Не.

— Горещи ветрове, които идват от Черните хълмове. Един ден през януари хиляда деветстотин четирийсет и трета температурата беше минус двайсет градуса, но само след две минути се вдигна до плюс седем. Двайсет и седем градуса в рамките на сто и двайсет секунди. Най-рязката разлика, регистрирана в цяла Америка. Стъклата на къщите станаха на сол от термичния шок.