Лий Чайлд - 61 часа

— И това ли може твоят „Гугъл“?

— Не, ще използвам други източници. А после ще ти се обадя.

— Благодаря — рече Ричър. — Нещо друго?

— Моят човек не иска да говори — отвърна след малка пауза тя.

— Онзи от Форт Худ?

— Мълчи като риба.

— Къде е?

— В килията.

— На територията на Тексас?

— Да.

— Значи ще трябва да отговаря по обвинение в убийство според наказателния кодекс на щата Тексас или пък по обвинение в предателство според военния закон. Няма мърдане. И в двата случая ще бъде изпържен. Затова няма стимул да проговори.

— Ти как би постъпил?

— Каква е целта ти?

— Да открия играчите извън щата. С кого е разговарял, как и защо.

— Защо е ясно. Вероятно е служил в Ирак или Афганистан, изкушил се е от хуманитарните дрънканици и е налапал въдицата. На въпроса „как“ отговорите не са много. Мобилен телефон, имейл или кодиран уебсайт. Най-интересен обаче е въпросът „с кого“.

— Как да го накарам да проговори?

— Заповядай му. Ти си по-старша по чин, а той е обучаван да се подчинява.

— Няма да е достатъчно. Никога не е.

— Живи ли са родителите му?

— Да.

— Други роднини?

— По-малък брат, в момента е на тренировъчен курс във флота, кандидат за тюлен.

— Много добре. Всъщност отлично. Трябва да изведеш момчето някъде на север, да го настаниш и да му предложиш сделка.

— Не мога да го направя.

— Можеш — под формата на изясняване на положението му. Кажи му, че при всички случаи ще бъде изпържен, но от него зависи за какво. Домашно насилие от страна на завърнали се от мисия военнослужещи е най-сигурната възможност. Никой не го оправдава, но всички проявяват разбиране. Кажи му, че ако се съгласи да сътрудничи, това ще бъде всичко, което светът ще научи за него. Но веднага го предупреди, че ако откаже да сътрудничи, ще пуснеш ход версията с предателството. Родителите му ще потънат в земята от срам, брат му никога няма да стане тюлен и дори гимназията ще се отрече от него.

— Дали ще се получи?

— Остава му само името. И службата в Четвърта пехотна дивизия. А там държат на тези неща.

Мълчание.

— Повярвай ми — добави Ричър. — Дай му възможност да се измъкне с чест.

— Домашното насилие е чест, така ли?

— Да, ако го сравниш с алтернативите.

— Добре, ще опитам.

— Не забравяй и за мен — побърза да добави Ричър. — Трябва да разбера какво е съоръжението, построено от Военновъздушните сили. Мащаб, цел, архитектура. Все същите неща, за които те питах. Колкото е възможно по-скоро.

— Друго?

— Омъжена ли си?

Тя затвори, без да отговори.

Кафе пиха всички, които бяха будни. Джанет Солтър, Холанд, Питърсън, Ричър и двете полицайки от дневната смяна. Вероятно за да се стоплят. Мобилният телефон на Холанд звънна, когато всички бяха преполовили чашите си. Той закрепи своята в едната си ръка, а с другата включи апарата. Послуша известно време, после го изключи и го прибра в джоба си.

— Магистралният патрул — поясни началникът. — Рокерите се изнасят. Трийсет и шест пикапа току-що са излезли на магистралата.

Един без пет следобед.

Оставаха петнайсет часа.

Ричър се върна в участъка с колата на Холанд, който го запозна с подробностите. Магистралните патрули проверявали пътя за евентуални проблеми с разчистването. Един от тях спрял на източното платно и наблюдавал трафика. В даден момент зърнал с крайчеца на окото си дълъг конвой автомобили, които се приближавали по заснежения път откъм строителния лагер. Някъде между трийсет и четирийсет пикапа с по трима души в кабините и покрити с брезент мотоциклети в товарната част, заобиколени с кашони. Колоната намалила скоростта, преминала през детелината и се включила в движението на запад. Приличала на влак, добавил полицаят. На самия „Нордърн Пасифик“. С дължина от около четиристотин метра, тя се точела в продължение на цели двайсет секунди.

Дежурният в участъка потвърди новината. Рапортите на магистралните патрули продължавали да пристигат един след друг. В момента конвоят от пикапи се намирал на шестнайсет километра от Болтън и се движел с висока скорост. Но недостатъчно висока, за да бъдат глобени. Поддържали около сто и пет километра в час и продължавали да се движат на близко разстояние един от друг.

Влязоха в кабинета със снимките от местопрестъплението. Четири бюра, наблъскани близо едно до друго, четири стола. Холанд и Питърсън седнаха един до друг, а Ричър се настани срещу тях, с гръб към снимките на мъртвеца, облечен в черно.