Лий Чайлд - 61 часа

— Не, по-скоро прилича на целофан. Пожълтяла е, но е от високо качество. Свидетелство за добре изпипана операция.

— Ясно.

— И тъй, откри ли лабораторията им?

— Не.

— Разгледа ли каменната сграда?

— Само отвън.

— Разбра ли какво представлява?

— Не, но разбрах какво не представлява.

Ричър се върна в общата зала, седна зад ъгловото бюро и набра деветка за външна линия. А после и номера, който помнеше наизуст.

— Да?

— Аманда, моля.

Прищракване, тихо бръмчене. Гласът. Звучеше уморено и малко раздразнено.

— В момента можех да бъда някъде в Афганистан — каза тя. — Ако не спреш да ми звъниш, май ще подам молба за преместване.

— Храната там е много добра — отвърна Ричър. — Нищо не може да се сравнява с очи на козел в кисело мляко.

— Бил ли си там?

— Не, но съм говорил с хора, които са били.

— Нямам новини за теб.

— Знам. Не си открила парите, които са наводнили Министерството на отбраната.

— Опитах се, но не успях.

— Няма как да ги откриеш, тъй като изобщо не са стигнали до министерството.

— Защо?

— Защото боклукът се изхвърля.

— Какво означава това?

— Стартовата ни позиция беше погрешна. Съобщиха ми за някакъв военен обект. Малка каменна постройка, до която се стига по широк път с дължина три километра. Току-що бях там. Това не е път, а писта. Собственост на Военновъздушните, а не на Сухопътните сили.

— Това променя нещата — промълви гласът от Вирджиния.

— Тук се носи и друг слух — подхвърли Ричър. — За складиране на лицеви маски.

— Да, видях нещо в една от папките — рече гласът. — Някои хора от Южна Дакота са сигнализирали в Пентагона. На общинско и щатско ниво. Но това са глупости. Предпазните маски винаги са на склад в гъстонаселени райони. Защо им трябва да ги трупат посред пустошта?

— А защо изобщо са ги създали? На кого ще му трябва маска, ако всички са обгорени?

Не получи отговор.

— Познаваш ли някого от Военновъздушните сили? — попита Ричър.

— Не и такъв, който има достъп до тайни.

— Може и да не е тайна. Нещо съвсем рутинно. Що се отнася до предположенията, ние отново сме на изходна позиция.

— Добре, ще завъртя няколко телефона. Но първо ще подремна.

— Ще спиш, когато умреш. Въпросът е спешен. Пистата е почистена. Цели три километра. Никой не го прави за кеф. Следователно чакат нещо или някого. На връщане срещнах цистерна. Може би с авиационно гориво за обратния полет. Може би някой се готви да пренася нещо голямо.

Миг мълчание, после:

— Нещо друго?

— Омъжена ли си?

— А ти?

— Не.

— Бил ли си някога?

— Не.

— Защо ли не съм изненадана? — възкликна тя, после линията прекъсна.

Десет без пет сутринта.

Оставаха осемнайсет часа.

През две бюра от него Питърсън приключи с телефонния разговор и остави слушалката.

— От Агенцията ме отрязаха — съобщи той. — Човекът им не прояви интерес.

— Защо? — попита Ричър.

— Твърди, че там няма никаква лаборатория.

— Откъде знае?

— Разполагат със спътникови топлочувствителни камери. Проверили са данните, но не са открили източници на топлина. Така стигат до заключението, че става въпрос за обикновена сделка с недвижими имоти. Докато не получат доказателства за нещо друго.

— Лабораторията е под земята.

— Те твърдят, че не е. Камерите им могат да улавят съоръжения под повърхността на земята. Но според тях там долу няма нищо.

— Грешат.

— Но и ти не си видял лаборатория.

— След като разполагат с метамфетамини, трябва да има и лаборатория.

— Ние не знаем дали там изобщо има някакво подземно съоръжение.

— Напротив, знаем. Никой не строи трикилометрова писта за нищо. На нея могат да кацат всякакви самолети. Включително бомбардировачи. Но никой не приземява бомбардировачи или транспортни самолети до постройка, която е по-малка дори от обикновена къща. Ти беше прав. Въпросната постройка е само стълбище. Което означава, че под нея има нещо. Може би много обширно, изградено на голяма дълбочина.

— Но какво по-точно?

— Ще разбереш, когато аз разбера — посочи телефона Ричър.

Половин час по-късно Питърсън получи съобщение за отварянето на магистралата. Радарът на метеоролозите не показвал приближаването на нов циклон от запад, а само нахлуването на изключително студен въздух. Щатските снегорини и цистерните със солен разтвор бяха приключили работата си. След консултация с Министерството на транспорта магистралните патрули бяха решили да възобновят трафика. После се обади Джей Нокс, който съобщи, че резервният автобус е на три часа път от Болтън. Питърсън бе принуден да се свърже веднага с всички домакинства, които бяха приютили пътници от закъсалия автобус. В два следобед те трябваше да се съберат в полицейския участък. Всичките двайсет, тъй като жените със счупени кости вече бяха в състояние да пътуват. Тръгването в два следобед означаваше, че групата ще пристигне в Маунт Ръшмор с почти два дни закъснение. Което не беше чак толкова зле предвид тежката зима в Южна Дакота.