Лий Чайлд - 61 часа

— Нямаме намерение да използваме нищо от чутото. Дори прокурорът не знае, че го правим. Целта ни е да получим някакво предварително предупреждение за евентуални действия срещу свидетелката. Нищо повече.

— С нея нещата са наред. Постарали сте се добре. Все пак става въпрос само за месец. Дори и ако нещата се проточат.

— Ние се явихме на конкурс за този затвор.

— Холанд ми каза — кимна Ричър. — Като завод на „Тойота“. Или на „Хонда“.

— Трябваше да дадем, за да получим.

— Винаги е така.

— Служителите в подобен род заведения получават данъчни облекчения. Построихме нови къщи, разширихме училището.

— Но?

— Трябваше да подпишем техния кризисен план.

— Който гласи?

— Да играем точно определена роля в случай на бягство.

— Която е?

— Целият личен състав на болтънската полиция заема позиция на предварително очертан периметър на километър и половина около затвора.

— Целият?

— До последния човек, независимо кой е на смяна и кой почива. Няма болни, няма заспали.

— Сериозно ли говориш?

— Бяхме принудени да подпишем. За доброто на града.

— Лошо — промърмори Ричър.

— Много лошо — съгласи се Питърсън. — Включи ли се сирената, трябва да зарежем всичко и да потеглим на север. Целият личен състав, до последния човек. А ако това се случи в рамките на следващия месец, Джанет Солтър остава без никаква охрана.

Ричър довърши втората си бира и каза:

— Това е лудост.

— Само в действителност, но не и на хартия. На теория трябва да получим подкрепление от магистралните патрули. А федералните вече ни предложиха закрила за мисис Солтър. Работата е там, че през зимата магистралните патрули са постоянно навън, обикновено на часове разстояние от тук, а мисис Солтър отказва федерална закрила. Според нея не тя, а рокерите трябва да бъдат заключени някъде надалеч.

— Май имате проблем — въздъхна Ричър.

— На мен ли го казваш?

Ричър извърна глава към прозореца, зад който белееше осветеният от луната сняг.

— Но времето не е особено подходящо за бягство, нали? И ще остане такова може би месеци. Половин метър девствен сняг покрива всичко в радиус от осем километра. Ако някой реши да прескочи оградата, или каквото имат там, ще умре от студ в рамките на един час. Или ще бъде преследван с хеликоптер. Следите му ще личат отдалеч.

— Вече никой не бяга пеша — поклати глава Питърсън. — По-вероятно е да опитат с някой камион за провизии или нещо подобно.

— А защо трябва да правите кордон точно на километър и половина?

— Никой не твърди, че кризисните планове са безупречни.

— В такъв случай бихте могли да имитирате изпълнението им. Оставете част от хората си по местата им. Поне жените в дома на свидетелката.

— Не можем. Ще има преброяване, ще ни направят ревизия. Ако се окаже, че не сме изпълнили някоя точка от договора, ще ни наложат федерален надзор за следващите десет години. Договорът е подписан от общинската управа, взели сме пари.

— За допълнителните коли?

— И за разходите — кимна Питърсън. — Всички служители трябва да живеят на десет минути път от участъка и да разполагат със служебна кола. Радиостанциите им са включени постоянно и те трябва да реагират на секундата.

— Не можете ли да вземете и мисис Солтър в някоя от колите?

— Нямаме право. Цивилните трябва да стоят настрана.

— Имали ли сте случай на бягство?

— Не. Затворът е чисто нов, с безупречна охрана.

— Значи трябва просто да се надявате, че нещата ще се развиват по най-благоприятния начин.

— Именно. Но да се надяваме не означава, че винаги ще е така. Ако ставаше въпрос за случайно съвпадение или малшанс, нямаше да ни пука. Но не е така. Защото онзи, който иска да отстрани хората ни от дома на Джанет Солтър, разполага с достатъчно власт да го направи когато пожелае.

— Като организира бягство? — вдигна вежди Ричър. — Едва ли е възможно. Аз познавам затворите. Бягството изисква продължителна подготовка. Човекът, за когото говориш, трябва да състави план, да вербува съответния шофьор, да спечели доверието му, да разполага с пари и стабилни връзки навън.

— Това не е всичко. И нещата се влошават.

— Разкажи ми.

— Втора точка от кризисния план засяга вероятността от бунт в затвора. В такъв случай служителите напускат периметъра, а ние поемаме вишките и портала.

— Пак целият личен състав?

— Да, условията са същите като при първа точка. Но бунтовете се организират бързо. Могат да започнат буквално за секунди. Няма затвор, който да не е заплашен от подобно събитие, повярвай ми.