Лий Чайлд - 61 часа

— Лагерът на някогашните строители се намира до старо военно съоръжение.

— Вече ми го каза.

— Искаме да разберем какво точно представлява то.

— Не знаете ли?

— Строено е много отдавна. Една-единствена каменна сграда, малко по-голяма от обикновена къща.

— И това е всичко?

— Да — кимна Питърсън. — Дълъг и прав като стрела път, който свършва пред малка къща в прерията.

— Колко малка?

— По-малка от тази.

— Форма?

— Квадратна. Като повечето обикновени къщи.

— С покрив?

— Разбира се.

— Питам, защото ми хрумна, че може би е била ракетен силоз. В двете Дакота има много такива.

— Не е силоз.

— Значи може да е била всичко. Включително и незавършено строителство.

— Не е това. По-старите хора помнят, че стотина строители са работили там в продължение на цял месец. Районът е бил отцепен от армията. Непрекъснато са пристигали и отпътували хора. Твърде голямо оживление за строителството на малка къща в прерията.

— Чувал съм и по-странни истории.

— Ние трябва да знаем какви са шансовете ни да се появим там и да арестуваме повече от сто души. Трябва да знаем какво ни очаква.

— Свържете се с някого. Може би с Министерството на отбраната.

— Направихме го. Не само ние, а и общинският съвет, после и щатското правителство.

— И?

— Никакъв отговор.

— Колко възрастни са хората, за които спомена?

— Има ли значение?

— Искам да разбера кога е било построено съоръжението. Тези хора виждали ли са строителите с очите си? Или просто преразказват историите, които са чули от бащите и дядовците си.

— Постройката е на около петдесет години.

— Колко време е била използвана по предназначение? Имало ли е войници?

— Не. Сградата никога не е била използвана.

— Вероятно става въпрос за съоръжение, построено по време на Студената война, което е останало недовършено — сви рамене Ричър. — В един момент идеята е била добра, а в следващия са я зарязали. По онова време често са се случвали подобни неща, защото стратегията се е променяла непрекъснато. Или защото никой не е имал представа какво са правили там. Което не е толкова важно. Каменната сграда е далеч по-устойчива на нападение с малокалибрено оръжие в сравнение с барака или каравана, но доколкото разбирам, вие не планирате престрелки.

— Просто трябва да сме сигурни.

— Не мога да ви помогна. Не съм служил там, дори не съм чувал за това място.

— Може би ще успееш да научиш нещо, ако използваш стари връзки.

— Доста отдавна съм напуснал армията.

— Би могъл да отидеш и да хвърлиш едно око.

— На какво? Каменната сграда си е каменна сграда. Военните използват същия камък за строителство като всички останали.

— Защо тогава са струпали стотина работници там?

— Какво имаш предвид?

— Подозираме, че става въпрос за някакво подземно съоръжение. А каменната къща е само вход към него. Долу може би има цял лабиринт. Може би там е лабораторията им. Това обяснява отсъствието на пожари и взривове на повърхността. Може би са превърнали мястото в крепост, с големи запаси от храна, вода и оръжие. Нещата могат да станат много сериозни, а ние не желаем усложнения.

Питърсън стана да вземе още две бири от хладилника. Стигнали сме до средата на разговора, помисли си Ричър. А може би и по-малко, ако там са се охлаждали шест бутилки в картонена опаковка.

— Това не е всичко — рече Питърсън.

— Не думай — отвърна Ричър.

— Прибрахме главатаря им, но те продължават да функционират. Някой издава заповеди, които се изпълняват.

— Може би шефът си има заместник.

— При бандите няма такова нещо.

— Значи той има връзка с тях. Мобилен телефон или писмени инструкции, които някой изнася от ареста.

— Изключено.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно.

— Остава адвокатът му. Всекидневни визити, по време на които вашият човек издава устни заповеди, а адвокатът ги предава надолу по веригата.

— И ние си го помислихме. Но не е така.

— Откъде знаеш?

— Стаята за посещения е под видео и аудио контрол.

— Въпреки поверителния характер на разговорите между адвокат и клиент? Законно ли е?

— Може би. Затворът е нов, а в закона има куп добавки и изменения.

— Той не е федерален затворник.

— Добре де, може би не е съвсем законно.

— Но въпреки това го правите?

— Да — кимна Питърсън. — Но до този момент не сме хванали никакви инструкции или конкретни детайли. Нищо не се записва на хартия, няма предаване на бележки.

— Чували ли сте за Четвъртата поправка? Тя може да ви прецака тотално.