Лий Чайлд - Време за умиране

Прехвърлянето отне не повече от минута. В товарния отсек на микробуса намериха място всичките 572 килограма стока, а след още една минута той направи нова маневра и пое на изток. Шофьорът на влекача потегли след него с намерението да завие на север по шосе №95, а после да излезе на шосе №1 и да се върне във Ванкувър за нов товар — най-вероятно напълно законен. Това щеше да се отрази добре на кръвното му налягане, но зле на портфейла му.

В Лас Вегас ливанецът Сафир избра двама от най-добрите си помощници и ги изпрати да наглеждат италианеца на име Роси. Но това се оказа погрешно решение, което стана видно още в рамките на следващия час. Телефонът на Сафир иззвъня. Търсеше го иранец на име Махмейни, който беше негов клиент. Но в деловите им отношения не съществуваше равенство. Махмейни беше клиент на Сафир по начина, по който един крал може да бъде клиент на обущаря си. Много по-властен, строг и надменен, готов да стане опасен, ако поръчаните ботуши се окажат дефектни.

Или бъдат доставени със закъснение.

— Трябваше да си получа стоката още преди седмица — каза Махмейни.

Сафир не отговори нищо, защото устата му пресъхна.

— Моля те да приемеш нещата от моя гледна точка — добави Махмейни. — Стоката вече е разпределена между хора, които чакат на предварително уточнени места и трябва да я използват на точно определени дати. Ако не пристигне навреме, ще регистрирам големи загуби.

— Ще направя всичко възможно — окопити се Сафир.

— Знам. Затова ти се обаждам. Трябва да обсъдим много неща, защото загубите ми няма да бъдат еднократни. Ако репутацията ми рухне, никой вече няма да ме потърси. Ще изгубя завинаги доверието на клиентите си, а това означава да ме компенсираш цял живот. На практика ще се превърнеш в моя собственост. Разбираш ли какво ти говоря?

— Според мен пратката вече пътува насам — измънка Сафир.

— С една седмица закъснение.

— Аз също понасям загуби и правя всичко възможно да променя нещата. Накарах сътрудника си да изпрати двама от хората си на място, а после изпратих двама от моите хора при него. Да му помогнат да се концентрира.

— Какви хора? — попита Махмейни. — Мъже или хлапета?

— Хората ми са добри.

— Така значи… Е, скоро ще имаш възможност да разбереш какво значи да работиш с истински мъже. Ще изпратя двама от моите, които ще ти помогнат да се концентрираш.

Линията прекъсна. Сафир остана да чака появата на двама яки иранци, и то в момент, в който офисът бе останал без най-добрите си охранители.

Както очакваше, Ричър успя да се добере до дървените постройки без никакви инциденти. Шестимата останали футболисти плюс двамата изпратени отвън помагачи правеха общо осем топли тела, но външните със сигурност пътуваха заедно, а това означаваше едва седем автомобила, които трябваше да покрият територия от стотици квадратни километри. Една случайна среща с някой от тях беше чудо, а две просто нямаше как да се случат.

Старият хамбар все още беше заключен, а пикапът чакаше в прилепената до него по-малка постройка.

Недокоснат, доколкото можеше да прецени. Със студени ламарини и скован от студа двигател. Сухият въздух в бараката миришеше на прах и миши изпражнения. Безлюдната земя наоколо тънеше в тишина.

Ричър отвори сандъчето с инструменти в каросерията. Най-голям се оказа никелиран френски ключ, с дължина около трийсет и пет сантиметра и тегло под килограм. С надпис „Произведено в САЩ“. Едва ли беше най-подходящото оръжие, но все пак беше по-добре от нищо. Ричър го пъхна под шубата си и продължи да рови в сандъка. Избра си две отвертки — едната кръстата, с гумена дръжка, марка „Филипс“, а другата обикновена, но доста по-дълга. Прибра ги в джоба си, затвори сандъчето и влезе в кабината. Двигателят запали на половин оборот. Пикапът излезе на заден ход и пое по дълбоките коловози, оставени от неизвестен трактор. Стигна до пътя и пое на север, към мотела.

Здравеняците на Сафир се появиха в офиса на Роси с кобури под мишниците и черни найлонови торбички в ръце, чието съдържание изсипаха направо на бюрото му. Първата съдържаше само един предмет, а втората — два. Шлайфмашина, заредена с лист едра шкурка в първата. Газова горелка и ролка тиксо във втората.

Работните им инструменти.

В света на Роси това беше ясно и недвусмислено послание. В света на Роси тиксото означаваше овързване на голата жертва към стола, а шлайфмашината — обработка на чувствителни части от тялото й като колена, лакти и гърди. Понякога дори и лица. Горелката беше просто за забавление.