Лий Чайлд - Време за умиране

Нищо.

Той си пое въздух, стисна зъби и опита отново, без да обръща внимание на болката, която прониза ръцете му. Болтът не помръдна. Реши да опита друга техника. Опря дръжките на приборите от двете страни на шестоъгълния болт, закрепи ги между пръстите на дясната си ръка, а с лявата завъртя цялата нестабилна конструкция.

Болтът помръдна.

Съвсем мъничко. Ричър отново напълни гърдите си с въздух, задържа го там и стисна приборите с цялата си сила. Пръстите му побеляха от напрежение. Лявата му ръка повтори въртеливото движение. Болтът беше стегнат много здраво и се въртеше трудно. Попадналата в резбата мръсотия заплашваше да го запечата завинаги. Но той продължи да го развива, дишайки тежко и напрегнат докрай. След два оборота и половина вероятно поради маслото, което попадна в резбата, солидният болт изведнъж започна да се развива леко, без почти никакви усилия. Ричър захвърли сребърните прибори, изтегли тялото си още малко нагоре и доразви болта с върховете на пръстите си. Двигателят продължаваше да работи на високи обороти. Високото налягане изхвърли маслото наведнъж, под формата на дебела и плътна струя. Без обичайното лениво прокапване. Блестящочерната течност се изстреля навън като къс метал и засъска по замръзналата земя. Премазаните от колелата съчки се оцветиха в черно и запушиха.

Ричър залепи ръце от двете страни на тялото си и запълзя по гръб към задната част на рамата. Бодливите храсталаци пречеха на движението и разкъсваха дрехите му. В крайна сметка успя да се добере до задната броня, хвана се с две ръце за нея и се изтегли изпод тежкия автомобил. Претърколи се до седнало положение, после бавно се изправи. Очите му се плъзнаха по каменистия терен. Търсеше някой по-голям камък, за да пръсне задното стъкло на кабината. Не намери такъв и се задоволи да заблъска с длани по покрива. Веднъж, втори път, с цялата си сила. После се обърна и побягна.

Той пробяга трийсет метра по замръзналата земя и спря. Водачът на тежкия автомобил беше извил врат и гледаше след него. Едната му ръка лежеше на волана, а другата се бореше с лоста на скоростите. Джипът започна да се изтегля назад, все още на бавна предавка. Моторът виеше на високи обороти. Ричър нямаше представа за колко време блокира един двигател, останал без масло.

Надяваше се, че това ще се случи скоро.

Започна да криволичи наляво-надясно по неравното поле, а джипът неотклонно го следваше. Смачканата предна броня му придаваше грозен и заплашителен вид. Бавните предавки му осигуряваха максимално сцепление. Колелата се въртяха стабилно, оставяйки дълбоки коловози след себе си. Шофьорът стъпи на газта и завъртя волана наляво, като се опитваше да разгадае посоката на движенията на жертвата си, да я засече и в крайна сметка да я прегази. Но Ричър го надхитри, като на свой ред отскочи наляво и джипът го пропусна с цели три метра.

После спря. Ричър видя как мъжът зад волана се бори с лостовете и чу прещракването на трансмисията, върнала се в нормално положение. Джипът подскочи и се понесе към него, вече с далеч по-висока скорост. Ричър го изчака да опише широк полукръг, после отскочи вдясно. Повтори движението, а после отново се насочи надясно, като прибягна до троен финт. Онзи вече беше навил волана наляво и отново го пропусна. Размазаната предница се заби в храсталаците, издавайки куп неприятни звуци. Дълбоки и басови, като блокирала църковна камбана. Лагерите на коляновия вал, помисли си Ричър. Беше чувал за тях от механиците във военните бази. Видя как водачът се втренчва в арматурното табло, на което явно беше светнала някоя червена лампичка. Над предния капак се появи пара, която бързо се превърна в плътен синкав дим.

Водачът отново включи на заден.

Джипът успя да опише полукръг по каменистия терен, готов за смяна на скоростите. Но си остана там. Колелата направиха половин оборот напред и блокираха. Двигателят угасна. Изпод капака долиташе силно съскане, димът се сгъсти. Тънка черна струя се проточи под него. Разнесе се странен кашлящ звук, последван от предсмъртна въздишка.

Шофьорът си остана на мястото в заключената кабина.

Ричър отново се огледа за камък и отново не откри такъв, който да му свърши работа.

Безизходица.

Но не за дълго.

Ричър ги видя пръв, благодарение на по-изгодната си позиция. Пламъците се появиха в предната част на джипа, ниско долу. Отначало малки и безцветни, после по-големи и по-ярки. Боята около тях започна да се цепи на ивици. Огънят бързо набра сила. Пламъците станаха синкаво-жълти и започнаха да изпускат черен дим. За броени секунди обхванаха предния капак. Големият квадрат пресована ламарина започна да пуши в краищата, боята завря, превръщайки се в низ ситни мехурчета.